...а в 10 сутринта сме си пак същите. Подпухнали, недоспали, в развлечените джинси и блузите, и удобните обувки, и се нахвърляме безпаметно на храната - все едно рано, рано в училище. И пак някои отсъстват, и пак се разказват слухове и спомени за снощи, показват се снимки, поздравяваме се тихо, заспиваме по масите и крадем балони. Това е. Ако очаквате чудеса, как сме спасили света от злото и злобата, как докрая сме се държали за ръка и сме се въртяли в бавен кръг на до болка познати песни - няма да чуете такива истории. Но беше хубаво - да. Последен опит да се съберем всички на едно място и се получи, и никой не пречеше на никого. Музиката беше поносима през повечето време и прекрасна на моменти (Оейзис! Оейзис! На бала!), на хората бяхме премного хора и премалко ги играеха правилно, брояхме до безкрай, в 5 сутринта - и на немски.
Следващата вечер беше ново приключение. Правилните хора на правилното място, нали знаете. Танци до зори и изразът "да затворим заведението" никога не е имал по-буквално значение, прекрасни усмивки, прекрасен смях и забавни песни. Други прекрасни хора също - наоколо, седнали, танцуващи, дърпащи се, пушещи, пиещи, "наздраве", "да броим с двете съседни маси", "да отидем при тълпата", "а този е същият", "чупката", "съжалявам за обецата", "дайте уискито", "ела при нас", "искам да се снимаме с рицаря".
А днес се очакваше - болката в крака, раменете, врата, дупето (щях да кажа таза, но се сетих за една отдавна забравена история) , корема и еей такава усмивка всеки път, щом почна да отделям снимките. Сега не знам какво следва, но със сигурност ще е нещо добро.
Все пак - step outside cause summertime's in bloom.
No comments:
Post a Comment