11 June 2009

I lost my faith in the summertime

Този път всичко ще е наред, иначе изобщо няма да е честно.
Знам, че трябва да спя, обаче не мога. Смея се на текстове, после нагласям tardis на десктопа на лаптопа (и е прекрасно синьо!), В все ме предупреждава да намаля сериалите, ама то така ли става? Все нещо ново, все онзи хубавият актьор или готината мацка от съседния филм са виновни, или сестра ти, която ти казва някакво заглавие, а хубавите серии край нямат.
В Германия ще продължим с Джон Сим (който е важното звено) или нещо друго подобно.

Confidential сериите са музика за ухото, буквално - дори ако оставим настрана всъщност шотландския акцент на Дейвид, можете да чуете всичко, за което се сетите. Rolling Stones, White Stripes, Oasis, Killers, Kasabian, Stone Roses, Cure, Kaiser Chiefs, Foo Fighters (прекалено много и прекалено случайно напоследък), Fratellis, а това бяха само последните три епизода.

Днес пък навсякъде е пълно със случайни асоциации с Доктора, "it's bigger on the inside", "който ги погледне се вкаменява" и т.н. от все непосветени. Което е всъщност прекрасно и забавно.

No comments: