Music of the Spheres

...а в 10 сутринта сме си пак същите. Подпухнали, недоспали, в развлечените джинси и блузите, и удобните обувки, и се нахвърляме безпаметно на храната - все едно рано, рано в училище. И пак някои отсъстват, и пак се разказват слухове и спомени за снощи, показват се снимки, поздравяваме се тихо, заспиваме по масите и крадем балони. Това е. Ако очаквате чудеса, как сме спасили света от злото и злобата, как докрая сме се държали за ръка и сме се въртяли в бавен кръг на до болка познати песни - няма да чуете такива истории. Но беше хубаво - да. Последен опит да се съберем всички на едно място и се получи, и никой не пречеше на никого. Музиката беше поносима през повечето време и прекрасна на моменти (Оейзис! Оейзис! На бала!), на хората бяхме премного хора и премалко ги играеха правилно, брояхме до безкрай, в 5 сутринта - и на немски.
Следващата вечер беше ново приключение. Правилните хора на правилното място, нали знаете. Танци до зори и изразът "да затворим заведението" никога не е имал по-буквално значение, прекрасни усмивки, прекрасен смях и забавни песни. Други прекрасни хора също - наоколо, седнали, танцуващи, дърпащи се, пушещи, пиещи, "наздраве", "да броим с двете съседни маси", "да отидем при тълпата", "а този е същият", "чупката", "съжалявам за обецата", "дайте уискито", "ела при нас", "искам да се снимаме с рицаря".
А днес се очакваше - болката в крака, раменете, врата, дупето (щях да кажа таза, но се сетих за една отдавна забравена история) , корема и еей такава усмивка всеки път, щом почна да отделям снимките. Сега не знам какво следва, но със сигурност ще е нещо добро.
Все пак - step outside cause summertime's in bloom.

Patience

Ми не.

Girls and Boys

Добре, де, ясно. Завършихме. Не че сме се преучили последните седмици, ама вече е официално. Имам си една жълта ламинирана грамота (ако се чудите, всяка година са едни и същи) за някакви си заслуги към гимназията (предполагам, че в това не включват всеки път, когато съм вдигала кръвното на някой учител); имам си и отвратителна болка в раменете, задето стоях час и нещо навън на слънцето; имам си диск със снимките (дискът със снимката!). Нямам албум обаче (най-вече защото изобщо не обърнах внимание откъде да си го взема); нямам и огромно желание да ходя довечера някъде с випуска, въпреки че наистина ще е випускът - на едно място. Чудя се дали балът му стига (не е като да се славех като най-голямата фенка, нали знаете), ама при всички положения thumbs up за хорския ентусиазъм.
Утре е ясно какво следва (ако изобщо стигнем дотам, но предполагам, че ще), стискам палци за идеята за апарата и великите планове за покоряване на света вечерта.
А сега - Последният епизод и филми, в които любимият ми млад актьор е още по-малък.

Step outside 'cause summertime's in bloom

Слушай сега. Знам, че по принцип не ме приемаш насериозно, когато се оплаквам от живота, затова искам да подчертая предварително, че не се. Всъщност ми харесва вариантът, при който за четири часа навън си увеличавам уговорките до края на седмицата двойно. Изведнъж се сетих за един списък, който бях направила преди известно време, за да подчертая колко дълга може да бъде една седмица. В момента се отказвам да обърна внимание на факта, че в неделя ми е балът. Както вече често съм казвала, той почти изобщо не ме интересува като събитие. Сериозно. Затова в събота вечерта ще ходя на гиг на бандата на един приятел, упражнение, което правих доста по-рядко, отколкото ми се искаше, но пък има цяло лято (и един спирит, например). Утре с М, която е все така прекрасна и след трите джина, и шумно неочаквана малко след един. Четвъртък ще е денят, когато се предполага, че ще поспя и няма да имам досегателство до досадни хора от други училища, а сигурно и дори ще изчистя наоколо. Петък е денят на последните стъпки в училище, когато ще говорим глупости, ще се смеем шумно, ще носим букети и ще играем хоро с лелите, а също и ще празнуваме отчасти роднински рождени дни. Събота е ясна с домашния рок и кавъри на хубави песни, а неделя изобщо не е ясна, ама никак. И не знам защо, но в момента само събота ми е в главата. Събота и как така никой не знае друа песен на Oasis освен Wonderwall.

Time on your side that will never end

Окей, какво не му харесвате на Калвин Харис? Вярно, че сигурно е най-високият човек в индустрията в момента (this is the industry) и като говори, не сте сигурни дали говори и на какъв език изобщо (leave it to me - "деррс бин а мърдърр"), а и хуморът му е малко хаплив, обаче поне не е замесен в превърналата се вече в култова He's Behind You, He's Got Swine Flu (Yes, Mr. Skinner, we adore you). Всъщност песента е забавна и дори си я тананиках наум днес на матурата, но в никакъв случай не гледайте клипа, ако имате слаб стомах (в този ред на мисли съм доста убедена, че това ще се превърне в новия любим клип на бла).
Да се върна на Калвин Харис.
Не, момент, всъщност е това. Харесвам Калвин Харис и не ме е срам да си призная, че е единственото диско, което слушам и освен това, че му следя туитъра. (Преди някой да е казал нещо, да, Empire of the Sun също са готини, но Харис е съвсем друга история.)

Don't stop to let it pass you by

Днес сешоарът ми изгърмя в ръката. И тъй като се стреснах от светлинното шоу на сантиметри от лицето ми, реших, че денят е вече провален. Затова гледах някакви забавни шоута в ютюб Friday/Sunday Night Project, хилих се на реплики не по сценарий "Дерс бин а мърдарр" или пък "I'll shag everything with a postcode", после ядох ябълки и се сетих за едно от най-красивите обяснения за музика изобщо. Звучи малко като обяснение в любов, а не успях да открия видео само с този цитат, затова няма смисъл да го пиша, както няма смисъл да рецитирам някоя песен без мелодията й. Не става, съжалявам. Това ще бъде моята малка тайна за деня.

We don't talk about love, we only want to get drunk

Окей, сестра ми ме издаде. Не се притеснявайте, всичко е под контрол, мой, което в момента е най-правилното решение на света (въпреки че не мога да се сетя къде съм оставила служебния лист А4, без който - ноу матура, бейби), отивам! в Глазгоу и търся how-to статии, утре си чакам портфолиото (това, разбира се, ако сладурите от tnt, които ми вдигнаха кръвното в петък, не са объркали поръчката, което би било крайно възможно, щом се опитваха да ми обяснят, че тежало 10 кг), отново утре ще уча цял ден, ще стана рано, ще се правя, че разбирам нещо от критиката и ще се помоля на иконата в коридора да не се падат Дебелянов, Яворов, Славейков, Димов и при никакви обстоятелства - Далчев. Моля. Ако може най-добре да се падне Ботев, Йовков или Елин Пелин. И Константинов не е толкова зле.
Изобщо не ме питайте какво съм правила последните две години. Все си мислих, че съм запомнила нещо между изгледа от прозореца отляво и В отдясно.
А в събота не беше катастрофа, дори злополука не беше. Всъщност беше шумно и забавно.

Дотук беше с шибаните похвали, с радостта и с успокоението. В Глазгоу не ме искат, окончателно, а аз ще уча в Германия, ще се виждам непрекъснато със сестра ми, В ще ми бъде на 40 км разстояние, Париж - на 2 часа с влак.
И знаете ли от какво най-много ме боли? Че наистина обичам този език, че го мога, че чувствам на него, че исках още отсега да знам, че всичко беше толкова добре всъщност. Два дни по-рано. В събота не искам парти. Искам да се напия с В и с К, примерно, и да няма други хора.
А уж си бях обещала да не плача за това. Знаете ли какво? Не стана.

I, came here, trouble, read about it, internet, I thought, trouble = you!

"Лили Иванова под редакцията на Карбовски? Ама те честно ли?" Свалила съм си слушалките и шумно се възмущавам на книжните обстоятелства, а Ю стои отстрани и се хили. Мисля, че за последните 12 години е свикнала да не ми обръща внимание на изблиците. "И какво, Лили Иванова ще си издава биография, а някакви книжарки ще се опитват да ме убедят, че Балард е прекалено нов автор, за да бъде преведен." Нещо като Силвия Плат, ама тя поне не беше умряла две седмици по-рано.
После трябваше да ми се обади Н за обичайното, тоест трябваше аз да му се обадя и после той, когато се освободи, само за да стигнем до сегашния момент, в който не съм ядосана, нося зелена пола, качила съм си краката на бюрото, слушам музика и ще решавам примерни матури. Пред-ъм-предлятна идилия. Да, така ми харесва как звучи.
А после ще има пак разни филми без субтитри и чиния с ягоди, иначе всички днешни планове отидоха по дяволите.
И не, Н не се обади.

Fucking around with your mind

Как би ти звучал денят, ако намираше подходящ саундтрак за всеки чифт обувки в гардероба ти?
Ето, например тези чудесни сиви мери джейн (които не биха правили пришки, ако не беше лунният пейзаж навън, който кметът упорито нарича "бургаска инфраструктура"). Когато си ги сложиш, грабва те един чуден вихър, затваряш си очите и почти усещаш дъха на известния Cotton Club, и като се замислиш - дори не ти е нужен някой, за да можеш да танцуваш в два през нощта (това в случай, естествено, ако съседите ти от долния етаж отсъстват за уийкенда). Или пък прекрасните бели обувки, с които можеш да танцуваш само и единствено на Moonlight Serenade, всичко останало било пошло. Mark my words. Едните ми ботуши ги пробвах на Уикеда, ама не вървяха. За другите обаче Calvin Harris се оказа изненадващо подходящ.
За такива неща си мисля, докато правя примерните матури. И за Доктора (ех, този доктор - както каза сестра ми снощи).