Добре, де, ясно. Завършихме. Не че сме се преучили последните седмици, ама вече е официално. Имам си една жълта ламинирана грамота (ако се чудите, всяка година са едни и същи) за някакви си заслуги към гимназията (предполагам, че в това не включват всеки път, когато съм вдигала кръвното на някой учител); имам си и отвратителна болка в раменете, задето стоях час и нещо навън на слънцето; имам си диск със снимките (дискът със снимката!). Нямам албум обаче (най-вече защото изобщо не обърнах внимание откъде да си го взема); нямам и огромно желание да ходя довечера някъде с випуска, въпреки че наистина ще е випускът - на едно място. Чудя се дали балът му стига (не е като да се славех като най-голямата фенка, нали знаете), ама при всички положения thumbs up за хорския ентусиазъм.
Утре е ясно какво следва (ако изобщо стигнем дотам, но предполагам, че ще), стискам палци за идеята за апарата и великите планове за покоряване на света вечерта.
А сега - Последният епизод и филми, в които любимият ми млад актьор е още по-малък.
No comments:
Post a Comment