Step outside 'cause summertime's in bloom

Слушай сега. Знам, че по принцип не ме приемаш насериозно, когато се оплаквам от живота, затова искам да подчертая предварително, че не се. Всъщност ми харесва вариантът, при който за четири часа навън си увеличавам уговорките до края на седмицата двойно. Изведнъж се сетих за един списък, който бях направила преди известно време, за да подчертая колко дълга може да бъде една седмица. В момента се отказвам да обърна внимание на факта, че в неделя ми е балът. Както вече често съм казвала, той почти изобщо не ме интересува като събитие. Сериозно. Затова в събота вечерта ще ходя на гиг на бандата на един приятел, упражнение, което правих доста по-рядко, отколкото ми се искаше, но пък има цяло лято (и един спирит, например). Утре с М, която е все така прекрасна и след трите джина, и шумно неочаквана малко след един. Четвъртък ще е денят, когато се предполага, че ще поспя и няма да имам досегателство до досадни хора от други училища, а сигурно и дори ще изчистя наоколо. Петък е денят на последните стъпки в училище, когато ще говорим глупости, ще се смеем шумно, ще носим букети и ще играем хоро с лелите, а също и ще празнуваме отчасти роднински рождени дни. Събота е ясна с домашния рок и кавъри на хубави песни, а неделя изобщо не е ясна, ама никак. И не знам защо, но в момента само събота ми е в главата. Събота и как така никой не знае друа песен на Oasis освен Wonderwall.