Komm Schon

And now for something completely different, Mr. Brown, Mr. Gallagher and their new shoes.

Coming back as we are

Обичам театъра. Всъщност го обичам невероятно много, от която и страна на завесата да се намирам, а не са много хората, които да имат честта (и смелостта) десет минути преди началото да седят върху реквизита и да оглеждат тъмната вътрешност на сцената. Веднъж Н го сравни с душевен оргазъм (но пък и беше на две малки ракии).
"Двамата веронци" е страхотна пиеса, на която ще отида още достатъчно много пъти, за да рецитирам Шекспир наизуст после. И онези двамата актьори, които са доста по-добри от Асен Блатечки, особено заради факта, че подбират по-добри пиеси. Аз пък възхитена и усмихната, или пък малко меланхолична на някои песни, обаче имах нужда от точно това - някой да покаже, че играе нещо за онези 400 човека в залата и че ти си един от тях и седиш на втори ред по средата.
И затова май че сега слушам Колдплей и Джой Дивижън, сигурно и лъв хез олреди торн ъс ъпарт, бът айв фаунд дъ кюр фор ъ броукен харт. Важното е, че бавно си променям мнението и че не съм длъжна никому.

Feels certain, but we'll never never know

Всеки път, щом се почувствам разочарована от някакви неща наоколо, си пускам дж.дж. с няколко тихи надежди да ме успокои. И въпреки това, с В си говорим за възможността нищо от случващото се да не се случва всъщност наистина. "Това би било голяма загуба на запознанства", казвам "макар че всички си имаме моментите, които искаме да забравим."
"И тогава се напиваме безпаметно", допълва тя. (Все още единствения спомен, който имам от Торн на караокето, е клипчето в апарата на сестра ми.)
Днес се случват сътворения иначе, разрушителни мисли в главата ми, и разни надежди. The skies are dark, they're dark, but they're clear.
А на всеки седем секунди си мисля за следващата песен. Искам нещо ново. И още седем хиляди неща.

Save tonight

Мога да разкажа много истории за краткото ми иначе пребиваване в София, обаче.
Не виждам защо, всеки, който трябва да знае нещо, вече го е разбрал, или ще разбере утре. Останалите са участници в случките. Или пък така или иначе трябва да им се премълчат някакви моменти.
Иначе накратко, подготовка за листопад на М. и К., седянка в Дома на киното и градинката на СУ, обиколки из града и запознаване с Р. в автобуса, после пък ще преспим в квартирата й, но преди това - в Шедьовъра празнуваме рождения ден на Ирта и пеем с цяло гърло разни песни, и танцуваме до побъркване на култови песни, и сме най-сериозните от всички, and they were all yellow. Ще има и снимки, т.е. има снимки, но те все още не съществуват (защото няма къде, не друго) никъде другаде, освен в моите мисли и на пропукания екран на апарата ми (мамка му), а как ми липсват (по принцип и по дефоулт) хората от тях. Unless I pretend.
Друго тук сега няма да има, защото ще ми се наложи да цитирам цели пасажи от песни. Само едно последно.
Tomorrow I'll be gone, остатъкът няма значение, прекалено много ще задълбая в историята.

Go ask for Joy Division

I just can't help it, днес отивам на рисуване и в един момент Г.Д. пуска радио (ха-ХА!), зи-рок, естествено, и май че сме точно трима, които пеем на разни песни. Отвреме-навреме си тананикам Кюър, ама нали е петък, защо не, а в остатъка от нощта ще се отдам на почивка и душевен разгул, както по време на безкрайнодългите ни репетиции, обаче тогава, както казва Н., получаваме оргазъм от смеха, а няколко минути след това (замествайки К.) го ритам отзад, за да се получи сцената като хората.
Днес сутринта, първите три часа рисувах учителката по английски, а тя не забеляза въобще, нямаше и да научи, ако не й го бях показала, а тя се хареса дори. Ето така оползотворявам някои часове, а как искам да замина, да се махна от цялата история и пак, и пак. Родното място на Беле енд Себастиън, Сноу Патрул и други подобни.
Утре пък съм в София, тихо, топло и прекрасно.

едит. Stay с безброй красиви причини да го гледаме - Юън Макгрегър, Райън Гослинг, Наоми Уотс, Демиън Райс и Масив Атак, и ебаси психиращите сцени.

Perfect colour me

Аланис и Гарбидж докато вървя бързо и неравномерно от единия край на улицата до другия, после джърк ит аут, обаче Г. вече си е тръгнала, а е толкова късно всъщност, че вече нямам време дори да седна и да си науча нормално преди да съм вечеряла и да съм се разправяла лице-в-лице с последните глупости за вестника, мерси. Обаче Аланис си продължава за фон, също малко оттук-малко оттам и Пласибо, но най-стряскащото от всичко е, че
в с ъ щ н о с т н е м е ж е г н а к а к в о с т а н а, защото най-вероятно е така, както беше казала Е веднъж.
Well, can you feel it?

Walk on through the wind

Този гаден крайбрежен вятър, обаче успявам да се скрия от него за няколко часа в училището-до-нас, и се появят Весо, Жени Ч. и разни други познати, а и Румен накрая (и неизбежно си припомням разредения ром от предишната вечер), та докато стоя права през това време си мисля разни епични истории, епика и кайма, и евентуално някакъв чай, задето ми е студено, а какъв прекрасен обществен експеримент си направих за три часа.
Обществен експеримент #3
Колко е лесно всъщност да накараш хората да те погледнат. Ако бяхме на улицата, щяха многократно да ме подминават като бърз влак, сега обаче обстоятелствата ги карат поне да се обърнат и да погледнат какво им подавам (стикери, че са гласували). Повечето, честно, спират и си взимат. Понякога дори ме питат разни неща. Зависи колко съм усмихната на момента и дали им препречвам пътя, или просто си подавам ръката. За повечето възрастни усмихнато младо момиче, поздравяващо подчертавам, = нещо хубаво и позитивно. Окей, поне с тях нямам проблеми. Всъщност, само трима отказаха да си вземат, ама и те бяха някакви малоумници, както се изразиха малко по-късно. Другите, дето като им се усмихнеш и ти отвръщат със същото, и дори ти благодарят сърдечно, като че ли си им спасил живота, видиш ли, ако не си бил в този момент да им подадеш точно този стикер - младите двойки (които като цяло бяха абсолютни пичове до един, взимаха стикери и за съседите, и за децата). За младите юнаци с анцузи адидас не говоря, те са обичайната гледка вече - в единия се блъснах (а да не беше минавал зад мен, ебаси), другите трима не само първо не си взимат, ами после се връщат и взимат по три. ха. И, както и почнах в случая, младите започнаха да се появяват на групички по няколко след 1 часа, неделя сутрин едва ли не.
Изводът в случая е: всички се втурват, щом видят, че се раздава нещо безплатно. Ама какво да ги правиш. Човещина.

Read my mind

Ето как нагледно, едни пет секунди от двайсетминутен епизод те карат да се ухилиш за остатъка от вечерта, друг пък е алегория на Магьосникът от Оз, и дори накрая завършват с Over the rainbow.
За това си мисля последните дни, утре сигурно също, по време на състезанието - също пак, а след това ще преживявам в друго времево пространство, не че не ме чака лк, отново, а този път и други подобни, обаче за пари, а не за потупване по рамото, мерси.
Сега обаче ми се спи, напоследък това се случва често иначе, а се надявам в съня ми да пеем за момчетата, които са отново в града.
Spread the word.

Humphrey, we're leaving! pt.4

Смело се отказвам от всякакви приготовления, утре няма да празнувам нищо, обаче превеждам смело Oasis и Queen, а Sportfreunde Stiller ги оставям в оригинал. Нищо интересно друго обаче, освен че си губя времето от 1 до 6 и гледам филми, и планирам важните моменти до края на седмицата.

Майката на Марто: Мартииии!

М на Марто: Хелоо, добър вечер на всички! Сега ще се включи малко старата гвардия! Ще ме извините, щото съм пила малко ракия, само 50-100 гр.
........
И така, мили деца, не отминавайте никое „обичам те”, защото ако то не се намери, звездите няма да светят, няма да има пълнолуние и по морето ще има тъжни зайчета!

М на Марто: Лошото е, че не чувам отзвука на публиката!
Марто: Сега ще видим.... „Има бира, елате!” Това е отзвука.
М на Марто: Ама само това ли има?
Марто: Ами.... „на Нели кухнята”.
М на Марто: Какво в кухнята?
Марто: В кухнята на Нели има много работи, тя с това е известна. Там има.... по десет млека.

Марто: Искам да Ви попитам, какъв е смисълът на живота?
М на Марто: Смисълът на живота е любовта, това вече го казах, а това за киселите млека ми е непонятно.

Марто: А може ли да ми изпеете нещо?
Всички: ЗАЩОООО НЯМА РАДООСТ ЗА ТЕЕЕБ И ЗА МЕЕЕЕЕН!

Дете: А Вие как разбрахте, че колелото на Мартин е част от неговата същност?
М на Марто: Ами, докато си говорих с него. Аз много обичам да си говоря с него и не само аз, надявам се, но и младите дами.

Дете: Поздрави на Иринка!
М на Марто: Брала мома къпииниии, това е поздрав за Иринка, брала мома къпиииниии, брала мома къпииинии във попови градиииини, ох, аман аман, зорз аман.
Дете: Перфектно, точно за Иринка!

М на Марто: И някой чу ли нещо тази вечер?
Марто: Не, но....
Дете: Пауърд бай Весоо.
Марто: Да, обичайте него. И Унакс!
М на Марто: Обичам Весо! Благодарение на него го има всичко това!

Марто: Не заспивай когато пием бириии, не заспиивайй...

Марто: Ха-ха, сега ще се пукна от смях. Ей сега.
Дете: Той пукна.. Ох, сега ще трябва да го чистя от цялата стена, ебаси.

Дете: Е, Михаил като е гладен, какво? Като че ли нямат макарони.

Марто: „Вече не ви слушаме, защото майката на Нели ползва компютъра.”
Дете: Е, тя не може ли да слуша?

Дете: Тъй като след малко ще свършим, ликувай, народе, трябва да ви кажем едно неща, една реплика, която няма нищо общо със следващата песен, а репликата е:
Марто: Едно..две..три
Дете+Марто: Преживейте осемдесетте!

Humphrey, we're leaving! pt.3

С Control си разчистих сметките вече, а и смятам да се пренасям в по-хубава паралелна вселена със странни приключения - сънища - и спомени от неща, които едва ли някога са се случвали наистина. See the danger, always danger.

(за Tell Me Where It Hurts)
Дете: А, това е, като Run, my baby, run!
Марто: То е Run, baby, run. Без „my”.
Дете: Е, аз си го май-вам.

Марто: А има един глагол, който означава едновременно целувам се и малко по-хард неща...
Дете: Прегръщам?
Марто: Да.
Дете: Ми, амбраз означава едновременно целувам и чукам.

Дете: Аааа! А, опа, кво направих?

Марто: Чакай да видя какво са ми писали. „Вече е тръгнал.” Е, ми никой не ми казва „пенис”, ебаси!

Дете: Боже!
Марто: Да?

Дете: А, вълна! Начи, „ти си вълната, вълната, а аз съм голата”.
Марто: Ъ, все едно Нова Генерация!

Дете: Мишо, наздраве, ако ме чуваш, сега пия бира... А, те май не ни чуват. Бира бира бира бира, чувате ли ни? Бирата – пилешка супа за душата. Децата си играят на двора, а супата – в устата.

Марто: А, Весо, който е нашият пръскач, е в автоматично състояние поради липса на активност.
Дете: Тоест, той в момента не използва интернет, а Весо без интернет, представете си колко може да е активен наживо. Може би е в тоалетната...

Марто: „Ще намерим стабилен вход за другия път”, каза Мишо, най-вероятно. Мишо, няма да има друг път.

Дете: Казах си – стига! Стига с продуктите на Данон. Те не са полезни!
Марто: И са рядки!
Дете: И нямат сол!

Дете: „Не можем да чуем песните”, пука ми, че ми дреме, аз ги чувам.

Марто: Здравейте, вие сте с радио еСПеранца, абсолютно перфектното предаване на власат.орг. За ваше сведение, то е собственост на Весо. Адресната регистрация е Калоян 116. О, боже, ние сме в ефир. Значи, съжалявам, ако сте чули това... Абе, писна ми! Писна ми, аааа! Пи-сна-ми! (разревава се)

Дете: Какъв е Вашият проблем, Мартин?
Марто: Проблемът ми е, чеее... ИСКАШ ЛИ ДА ЗНАЕШ КЪВ МИ Е ПРОБЛЕМЪТ, ААА?

Humphrey, we're leaving! pt.2

Новият албум на Jack Johnson е толкова успокояващо-негов-си, че единственото, което имам нужда да правя в момента, е да лежа на земята и да го слушам, а туайнингсът с боровинка, женшен и ванилия не е хубав, не. И даунлоудването на Control спря на 99.5%. Два пъти.

Марто: Пенисът е в ерекция.

Марто: НелиНелиНелиНелии! ВаляВаляВаляВаляя! МишоМишоМишоМишоо! ТошоГошоВесоПешоо!

Марто: Дете, казвали са ми, носи се слухът, че се познавате лично с някои от светилата в модерната българска литература...
Дете: Долна инсинуация!
Марто: Долна какво?
Дете: Инсинуация.
Марто: А това може би е заглавието на някоя нова книга?
Дете: Не, но поне знам как се пише.

Марто: Това ли беше? Ебаси смс-поезията.
Дете: На една бира – толкоз.
Марто: Впрочем, имам да ти давам пари за бирата.... И даа, ние сме в ефир всъщност.

Марто: Доколкото знам, ти си падаш по доста сложни и мутиплицирани сексуални актове... О, не, съжалявам, това беше въпросът за Валя.
Дете: За Петя.

Марто: Много съжалявам за всичко, което чувате, ние всъщност нямаме сценарий, защото днес докато карах колелото ми влезе муха в окото, а дете дойде късно, а Весо дойде още по-късно и отгоре на всичко сега непрекъснато ми пише "пенис" и аз трябва да правя разни....команди.

Дете: Ъъ, Валя, днес срещнах Емо и той каза да ти кажа да си му си се обаждала като сме се виждали, благодаря!

Дете: Тия що викат "пенис", бе?!

Марто: Пениспениспениспениспениспенис.

Дете: Какво са написали? Валя, Мишо и Нели: „AFI – не, но поздрав за Валя, пенис.” Напиши им бира, не пенис!

Марто: Виж кви са тъпи! Дано да е изключен микрофонът...

Дете: О, не, аз не мога да работя в такива условия!

Дете: Ае, Весо, наври си пениса някъде, бе!

Humphrey, we're leaving! pt.1

Днес пък си честитя една година дивотии и наваксване откъм "След четири часа трябва да ставам, изхвърлете бутилките." А следващото е най-доброто от радио еСПеранца, сезон 1. (специални благодарности на дете за предоставения запис, ха-ха)

Марто: Уелкъм ту убунту!

Дете: Или както казва Фабиан:......Баси.

Дете: Miss Murder. О, не, не я убивайте!

Марто: Тори Еймъс.... Преслава.....

Дете: И да видим с какво ще започнем..... Хари Потър??!!

Марто: Весо! Весо! Весо! Чуваш ли? Чуваш ли? Чуваш ли? Чуваш ли? Ей, ей. Чуваш ли ме? Що ме не чуваш?
Дете: Що не те чува, Марто, що няма радост?

Марто: Я кажи нещо на микрофона.
Дете: Бау бау бау. Весо, мно`о си тъп.

Дете: Гууд моooрнин, Америкааа!

Марто: Но днес ние не сме сами, ние сме повече от всякога, защото освен нашите редовни трима слушатели, тук при нас е и ... дете. Тя е при....ъъ...ъъъъъ... Здравейте, уважаеми слушатели.

Марто: „После идвайте тука. Марто, не говори кат` гъз. – Нели, Валя и Мишо”

Марто: „Марто, като ти напиша „пенис”, натискаш команда „пусни”.

Марто:......А шкембе-чорбата е просто крем супа с малко....
Дете:...гъби.

Марто: Наздраве, нека се чуе! Това е нашата бира!

Ти си моят герой

Тихите моменти на откровение и спомени в час по немски се увеличават на брой и намаляват на децибели. В. изпада в тиха радост за всеки детайл, който помня от онова ходене на плажа преди година без три дни, марката бира, дрехите, кучето, хляба и хората, които срещаме. Освен това днес приемам нова самоличност, а тя е сигурна, че съм на червени кичури и с бретон, и искреният й смях я прави един от последните мохикани в Бургас.
За нея мога да говоря много всъщност, нали сме weekenders и се познаваме до корените на онова керемиденочервено преди четири години, но не това ми е целта.
Слава богу, че утре е петък и след рисуването ще спя, а после и ще гледам разни филми и прочее легенди, и музика естествено (the one I take home), а дано и договор за вестника и добро настроение след 10те часа навън, и колко ми е хубаво с новата коса.

Extreme Ways

Слушам Остава тематично всяка делнична сутрин - те всички така или иначе са еднакво сиви и сърдити, само петък си тананикам The Cure към спирката, днес обаче е все още вторник и ме събуждат с Oasis и Janis, и колко забавно е всъщност всичко това на моменти.
После проспивам часовете до немски, където съчиняваме стихове по наш си начин, без да римуваме, и се смеем пред зам. директорката, а такива глупости са наистина забавни. И вървя бързо от единия край на главната до другия, и с всяка следваща мелодия вървя по-бързо, много съм добра в това. Отивам и на презентации-дискусия за Рила, това също е забавно, щом слушам ожесточени лекции за състоянието на българската политика, но пък всички са пичове там, а вместо с материали и брошури се прибирам вкъщи с главоболие. Затова пък чета тривиа към една популярна трилогия (с ужасно силна първа, прекалено дисни втора и подобаващо готина трета част).
The boys are back in town. Аз пък се махам оттук.

New slang when you notice the stripes

Две години от моята лична музикална революция, а наоколо се случват само защитни реакции срещу утрешното ставане безмислено рано, Garden State и Джони Деп в различни превъплъщения, спомени за сънища в пиано-бара с прекрасните Р и С или защо ни е писнало от розови бални рокли. Right here, right now.

All the lights are changing green to red

Косата ми по-дълга от всякога, но не е естествено къдрава, както бих искала, нравът ми спокоен вече и ще намалява след достигането ми до hochpunkt-а на агресията ми в петък вечер; мислите и въпросите ми са тихи, а критиките - ясни, за да няма недоразумения; и се чувствам по-голяма, докато слушам как двете си говорят колко е гадно, ако си сам на 14.02. и как "обичат", а тогава се обажда майка и аз се чудя дали те двете ще порастнат ментално в някакъв момент. "А ти как си с гаджетата?" и ми е на върха на езика да отговоря както бих направила на някой с няколко години по-голям, но в последния момент осъзнавам как ги е срам да произнесат думата "секс". В знак на протест почвам да си пея наум Остава.
...
Разпознават ме като тайната на падналите ангели за сътворението, аз самата творя обаче. Всичко следва собствения си ритъм, аз пък следвам тях. Cause I've been changing my mind. Това ще да е поредната рошава история в главата ми, докато отказвам да свидетелствам смъртта за пореден път, безмислено. Но пък вече съм на ръба на лудостта (в 4 сутринта) и си мисля само за периода от след девети.

Little sister, can't you find another way

Петък честити тежките, но глупави и безмислени филми, и забавните шумни разговори по средата на главната. Също така превалихме срока и ни остана само някаква си финална пряка от година и половина (а колко далеч изглежда периодът от след една седмица!).
Дейвид Грей е с меланхоличния си глас дори на забавни песни, аз пък се загръщам в одеалото (да, това, с което покривам блога си, а колко е ужасно да се помнят разговори от преди две години), чашата плодов Туайнингс ми забързва кръвообръщението, също и някакви песни по Виейч1. После пък страшни истории за лека нощ, странни високи сърби с изпити лица и дълги коси, със странна история и автобуси в 3 след полунощ.
След обичайните заподозрени ще остане само поредната чаша чай, шоколадът от С за исторически постижения + дългоочаквания Arizona Dream.

Edit. Или пък може би отново не, но все пак научавам някакви техники за справяне с клинични случаи като моя.