16 February 2008

Read my mind

Ето как нагледно, едни пет секунди от двайсетминутен епизод те карат да се ухилиш за остатъка от вечерта, друг пък е алегория на Магьосникът от Оз, и дори накрая завършват с Over the rainbow.
За това си мисля последните дни, утре сигурно също, по време на състезанието - също пак, а след това ще преживявам в друго времево пространство, не че не ме чака лк, отново, а този път и други подобни, обаче за пари, а не за потупване по рамото, мерси.
Сега обаче ми се спи, напоследък това се случва често иначе, а се надявам в съня ми да пеем за момчетата, които са отново в града.
Spread the word.

1 comment:

dete said...

уаааа, ит'с соу пъзълд хиър!
а вчера само си повтарях в неясен ред 'you won't get hurt..fun..don't take ir\t seriously..' :)