Тихите моменти на откровение и спомени в час по немски се увеличават на брой и намаляват на децибели. В. изпада в тиха радост за всеки детайл, който помня от онова ходене на плажа преди година без три дни, марката бира, дрехите, кучето, хляба и хората, които срещаме. Освен това днес приемам нова самоличност, а тя е сигурна, че съм на червени кичури и с бретон, и искреният й смях я прави един от последните мохикани в Бургас.
За нея мога да говоря много всъщност, нали сме weekenders и се познаваме до корените на онова керемиденочервено преди четири години, но не това ми е целта.
Слава богу, че утре е петък и след рисуването ще спя, а после и ще гледам разни филми и прочее легенди, и музика естествено (the one I take home), а дано и договор за вестника и добро настроение след 10те часа навън, и колко ми е хубаво с новата коса.
3 comments:
прати снимки с новата коса, плс
Нова коса ли имаш?
Понякога много ме затрудняваш...
Лъжеш! Нали? Аз в петъка и съботата що нищо не видях?
Post a Comment