Петък честити тежките, но глупави и безмислени филми, и забавните шумни разговори по средата на главната. Също така превалихме срока и ни остана само някаква си финална пряка от година и половина (а колко далеч изглежда периодът от след една седмица!).
Дейвид Грей е с меланхоличния си глас дори на забавни песни, аз пък се загръщам в одеалото (да, това, с което покривам блога си, а колко е ужасно да се помнят разговори от преди две години), чашата плодов Туайнингс ми забързва кръвообръщението, също и някакви песни по Виейч1. После пък страшни истории за лека нощ, странни високи сърби с изпити лица и дълги коси, със странна история и автобуси в 3 след полунощ.
След обичайните заподозрени ще остане само поредната чаша чай, шоколадът от С за исторически постижения + дългоочаквания Arizona Dream.
Edit. Или пък може би отново не, но все пак научавам някакви техники за справяне с клинични случаи като моя.
No comments:
Post a Comment