Naked to see, walking on air.

И в най-сънливото утро не бих издържала на песните и бих се разбудила само за да ги чуя.
Иначе малко на мое място биха дали толкова много усилия, за да докажат на ебаси-управата-в-тая-гимназия, че всъщност наистина нямат нужда от помощ, благодаря. Затова и с П. имаме утопични идеи за създаването на нещо, нямащо нищо общо с гимназията.
Аз пък честно бях дотук.

Сега слушам музика -прекрасно, прекрасно- и свалям незнайна такава за филмови познати и книжни врагове, без да имам нещо против. Хубаво е също, че all things come to an end и си вдигам ръцете от този срок, остават ми още един + една година, но пък и К. не се чувства абитуриентка, пък да видим.
И да е на късмет, днес се чувствам ужасно и ужасяващо спокойна.
And still I find it so hard to say what I need to say.
But I'm quite sure that you'll tell me just how I should feel today. И междувременно мисля ответния удар срещу гениалносложната игра на М.