Позволявам си своеволието тави вечер да спя малко, защото съм на 17, защото утре имам глупави часове и защото всъщност не ми се спи (а и музиката е толкова хубава, че нямам желание да я спирам).
А и утре пак ще бягам по и от задължения, по коридорите нагоре-надолу, и тогава се чувствам най-жива, нали знаете; мп, всички-неща-които-трябва-да-знаеш-за-печатането-на-вестници, репетиции по никое време и всичко в правилната си последователност.
Try not to panic.
Снощи сънувах и си помня съня, играехме мафия (а от колко време не сме?) и се смеехме на разсъжденията си, сестра ми беше изнасилвач, сигурна бях, аз пък по спомени би трябвало да бях убиец, съдбата беше Ваня Ж., за бога, която даваше съвети как да се преструваме по-добре, а на това май му викат професионално изкривяване. Останалите не ги помня, но бяхме в хола и ядохме нещо. И беше забавно.
No comments:
Post a Comment