Предполагам, че един от главните ми проблеми е фактът, че понякога просто задълбавам в един определен минал момент, или пък в поредица от такива, вместо да си затворя очите, после пак да ги отворя и да продължа нататък.
А това е лошо, много лошо, че не мога да го направя, защото си съсипвам бъдещите мигове и градя митове за това как съм оцеляла досега. По същата причина и създавам митове за пословичната ми заетост от осми клас насам, и пак имам сред най-високите оценки в класа (освен по химия, когато преди седмица още по-пословично се издъних два пъти за по-малко от половин час).
Сега би трябвало да спя, обаче получавам забавни съобщения оттук-и-оттам и планирам ходене в София последната четвърт на февруари. Примерно.
No comments:
Post a Comment