Косата ми по-дълга от всякога, но не е естествено къдрава, както бих искала, нравът ми спокоен вече и ще намалява след достигането ми до hochpunkt-а на агресията ми в петък вечер; мислите и въпросите ми са тихи, а критиките - ясни, за да няма недоразумения; и се чувствам по-голяма, докато слушам как двете си говорят колко е гадно, ако си сам на 14.02. и как "обичат", а тогава се обажда майка и аз се чудя дали те двете ще порастнат ментално в някакъв момент. "А ти как си с гаджетата?" и ми е на върха на езика да отговоря както бих направила на някой с няколко години по-голям, но в последния момент осъзнавам как ги е срам да произнесат думата "секс". В знак на протест почвам да си пея наум Остава.
...
Разпознават ме като тайната на падналите ангели за сътворението, аз самата творя обаче. Всичко следва собствения си ритъм, аз пък следвам тях. Cause I've been changing my mind. Това ще да е поредната рошава история в главата ми, докато отказвам да свидетелствам смъртта за пореден път, безмислено. Но пък вече съм на ръба на лудостта (в 4 сутринта) и си мисля само за периода от след девети.
2 comments:
не знам как можеш да водиш зрял разговор с някой, който го е срам да каже секс. контекстът е без значение:)
"чувствам се по-голяма", защото те се държат като по-малки респективно.
Post a Comment