Perfect colour me

Аланис и Гарбидж докато вървя бързо и неравномерно от единия край на улицата до другия, после джърк ит аут, обаче Г. вече си е тръгнала, а е толкова късно всъщност, че вече нямам време дори да седна и да си науча нормално преди да съм вечеряла и да съм се разправяла лице-в-лице с последните глупости за вестника, мерси. Обаче Аланис си продължава за фон, също малко оттук-малко оттам и Пласибо, но най-стряскащото от всичко е, че
в с ъ щ н о с т н е м е ж е г н а к а к в о с т а н а, защото най-вероятно е така, както беше казала Е веднъж.
Well, can you feel it?