Обичам театъра. Всъщност го обичам невероятно много, от която и страна на завесата да се намирам, а не са много хората, които да имат честта (и смелостта) десет минути преди началото да седят върху реквизита и да оглеждат тъмната вътрешност на сцената. Веднъж Н го сравни с душевен оргазъм (но пък и беше на две малки ракии).
"Двамата веронци" е страхотна пиеса, на която ще отида още достатъчно много пъти, за да рецитирам Шекспир наизуст после. И онези двамата актьори, които са доста по-добри от Асен Блатечки, особено заради факта, че подбират по-добри пиеси. Аз пък възхитена и усмихната, или пък малко меланхолична на някои песни, обаче имах нужда от точно това - някой да покаже, че играе нещо за онези 400 човека в залата и че ти си един от тях и седиш на втори ред по средата.
И затова май че сега слушам Колдплей и Джой Дивижън, сигурно и лъв хез олреди торн ъс ъпарт, бът айв фаунд дъ кюр фор ъ броукен харт. Важното е, че бавно си променям мнението и че не съм длъжна никому.
No comments:
Post a Comment