And give me a moment

Последен ден на април, whoop whoop.
Отвреме навреме има такива ужасни ужасни месеци, когато трябва да си задържиш дъха и да си тих, сега идва май - искам да стане топло и хубаво, искам да нямам причини да излизам навън, а вместо това да не се прибирам вкъщи - защото скоро ще имам цялото време на света да правя точно това. Освен това оставам още една година в Партик, тук е приятно, и Стюарт е примерно най-прекрасният съквартирант, с когото съм живяла досега.
Има и разни други новини, неочаквано хубаво, надявам се на още, като всеки път. Тази година няма концерти, за които да подскачам отсега. Поне не такива, за които да имам вече билет (да, това е тъпо). Нямам и летен билет за вкъщи, но всъщност нямам и никакви планове в момента.
Някъде има зелени поляни,
Там ще избягаме, там ще се скрием.
Нали така?

I'll do it in my own time

Наоколо парчета картон и листове хартия; лепило, затъпени резци, лешници. Вафли, Милка, горещ шоколад, вода; разхвърляни дрехи по дивана и в ъглите на леглото, където не спя. Обелки от банани и остатъци от ябълки; неотговорени и неизпратени съобщения.
Мисля си за всичките неща, които бих направила в момента или през уикенда например. Банята мирише на шампоана ми и е цялата в пара, това всъщност ми харесва. А през деня гледам мрачното небе през прозореца и се чудя дали скоро ще стане достатъчно топло, за да танцувам по тениска следобяд и да се чувствам добре.

PS. Дано да се случи дано дано дано.
PS2. Да, зелено е. Писна ми и го промених. И about страницата също промених. Enjoy.

If you're not careful you'll become another devil in disguise

Музиката ми никога не е достатъчна и не знам какво да правя. Мисля си за всички места, където искам да бъда в момента, по default. Следващата седмица ще е може би дори по-тежка, а аз просто имам нужда да свърши най-после и да мина нататък с портфолио и нещата, които наистина ми се правят.
Сънувам много различни вечери едновременно, още от времето, когато бях в общежитето и интернетът беше кабелен. Такива сънища ме правят тъжна понякога, защото тези неща ми липсват. Не съвсем както Джеймс го обясняваше преди няколко седмици, не искам пак да съм там, не искам да минавам през цялата агония на първата година, търсеща мястото си тук. Но това не значи и че няма малки традиции, които просто бих искала да се бяха запазили.
В някакъв момент около 4 сутринта захвърлям всичко и започвам да танцувам в пространството между бюрото и леглото ми, да пея тихо с музиката и да наблюдавам как става светло навън. Некоординирани движения с ръцете почти смачкват хартиената топка около крушката. Не че ще е за първи път.
После бърз душ, за да се освежа, виждам синините по тялото ми и се чудя как са се появили. Момчил говори глупости, както винаги.

Междувременно се случват много странни неща наоколо, а аз тихо си стискам палци, колко хубаво ще е, ако наистина стане, and nothing's gonna bring me down (което не е съвсем истина, но се надявам всичко да е наред. По местата си, скоро, моля.)

While I watch the morning light appear

Малко след един и половина, оставям следващия филм да се зарежда и си представям форми и последователности. Мебели в безмислен мащаб, полукръгове и прави линии, кабели и нишки.
След час ще съм толкова уморена, че ще ми е лошо. След още един ще съм хиперактивна и ще слушам глупава музика. След 5 ще започне да просветлява и ще е почти неестествено. После ранното утринно слънце ще се отрази в далечните високи сгради. Всяка сутрин е едно и също, а има един момент от около час, когато навън е почти истински ден, но хората все още ще спят или тъкмо ще се събуждат, ще си правят кафето, а аз ще си мисля за слънцето и за други сутрини, когато е било лято, не съм спала цяла нощ по никакви причини, но се подпирам на студения парапет на терасата и гледам птиците наоколо и малките хора, които са се събудили рано, за да хванат първите лъчи на слънцето с пищящите си деца с тъмните кожи и луничките.
Не ми липсва, но в момента искам да съм там.

Хаосът в мен

Единственото, което ще кажа днес, че ми писна и че се отказвам.
Това е.
Next.

You said you'd never compromise

Чета си отново новогодишния късмет, само че просто нещата не винаги се случват така. Този април sucks. Март поне се смяхме повече, имаше глупави случки и смешни случки и смешно-глупави случки, и повече разговори, и повече топло слънце, повече всичко, което си заслужаваше и което убиваше напрежението от проектите и тоновете работа.

Може ли да си легна днес, а като се събудя, да се окаже, че всичко е минало вече, че имам някаква сносна работа, че е топло и всичко е наред. Everything on its place, а аз да слушам хубава музика и да вървя по улицата, слънцето да се подава измежду сградите.
But if you try sometimes well you might find
You get what you need

Сега ще гледам малко Friends, защото от това имам нужда всъщност. So it goes.

They gave all their ghosts away

С малки изключения, тази седмица беше разочароваща и недодялана. И фактът, че е един след полунощ ме прави малко по-щастлива, защото новите седмици са хубаво нещо - каквото и да казва Вонегът понякога.
В този ред на мисли, сряда вечер беше дива и неочаквана, аха-аха да решим да си тръгнем, и пускат Prince, после още малко, после Мадона и всичките песни от 70те в няколко часа, Крис (когото не съм виждала от година) се смее на Джеймс и понякога идва да ме пита защо ме е оставил да танцувам сама след досадните пияни момчета на дансинга. "Защото и той е безкрайно пиян и сигурно се натиска с някого в тоалетните", което е пълни глупост, но продължаваме да се смеем и да танцуваме.
Това ще е акцентът за седмицата, а може би и за месеца - защото понякога не е зле да излезеш с необичайните заподозрени и да не си правиш планове, а само да се прибереш в 4 сутринта и да се надяваш да не си събудил съквартиранта ти.
Освен това, Garbage през юли, а аз имам голяма нужда да си намеря работа, за да мога да си ги позволя - преди да са разпродадени.

We'll be alright

Не съм много сигурна, че одобрявам тази седмица.
Поне снощи беше забавно и безкрайно random, но днес си припомням всичката работа на света, която трябва да свърша следващите седмици. Но ще е наред, it's a thing in a progress, а аз продължавам да си оставям CVто на различни места и да си повтарям, че все някога ще получа обаждане. Така се прави, нали?

You're moving in elliptical pattern

Търсейки една от любимите ми тениски на динозавър днес, случайно попаднах на една лилава пола, която купих преди две години за едно парти. Бях забравила, че още е някъде из гардероба ми, всъщност най-позитивно бях забравила за съществуването й изобщо.
И тъй като е почти гигантска, ще се опитам да направя от нея хубава лятна рокля. (Която мога да нося на плажа с римски сандали и голяма сламена шапка. Говоря пълни глупости, но ме разбрахте.)
И като се замисля, че с Танви я намерихме в последния последен момент и ако не беше онзи странен скрит магазин, нямаше изобщо да стигна до това парти. Или ако не беше Танви да ме накара почти насила са я купя (защото в този момент вече ми се беше отщяло да ходя на каквито и да било партита), щях да си остана вкъщи и да изпусна целия adventure. (Включително да си забравя ключовете в стаята на Карлота и да я хвана с Юън в леглото; после да ям полу-замразена пица в Бетани и да спя на дивана в апартамента на Сара и момчетата.)

Тъпото е, че помня почти всичко от партито, както и от всички други партита, на които съм била, въпреки количеството вино и бира (от новозеландците (които смятах, че са австралийци)).

Иначе намерих и тениската накрая. Беше в най-дълбокото дъно на гардероба ми, което дори не знаех, че съществува.

Lust for lust

В продължение от последния разговор за цици, цялата седмица прекарвам в обсъждане на порно, голи снимки и порно в 3D. По-точно, колко странно би било да се гледаш сам в 3D филм, ако си гол.
По някаква причина подобни разговори се получават добре със съквартиранта ми. Може би защото изобщо не се възприемаме насериозно през половината време (и това е ок), а през остатъка си говорим за изпити, проекти и животът на път.

Освен това трябва да намаля количеството сериали. Хронично е. Не че са лоши, напротив. Обаче просто трябва да ги намаля. И да започна работа по финалния ми проект.