You're a long way from home

I swear to God, I heard the Earth inhale,
moments before it spat its rain down on me.
I swear to God, in this light and on this evening,
London's become the most beautiful thing I've seen.

Bed and breakfast getaway weekends

Каква седмица само. Всичките часове, които трябваше да бъдат прекарани в сън, а не в нагласяне на стени и рафтове; цялото количество джънк фууд в 2 сутринта и горещия шоколад в 3; Рос за успокояване на нервите щом положението стане напечено, Бен и Броуди - беснеещи и прекрасни вечерта преди предаването на проекта, трите бъдещи съквартирантки с мечти за догодина и новия ни апартамент; тематичното парти утре и плановете за London, baby! в понеделник. Тази седмица наистина обичах да живея тук, а днес чертаехме схема и правехме отметки на колко голи хора от блока сме видели по случайност (съответно сме били видени по случайност) от понеделник.
Има и такива седмици.
А днес слушам ексклузивно банди и изпълнители, започващи с Б.
So take me home
Don't leave alone
I'm not that good
But I'm not that bad
No psycho killer
Hooligan gorilla
I dream to riot
Oh you should try it

Remember now the words she said

Днес беше почти безполезен ден. Почувствах се пак като през freshers week, когато спяхме до обяд, после се разхождахме, играехме безмислени игри и крояхме велики планове за завземане на града. Отново се бяхме събрали горе, а това вече ми се случва толкова рядко. Ядохме пица, Броуди и Бен се рисуваха, после обещахме да мълчим пред Рейчъл за всичките инциденти, случили се напоследък - и най-вече за онези, включващи недочуване (никога не сме си казвали онези неща, които всички си мислят, че сме си, но от такива случки накрая се получават най-хубавите спомени) и инцидентни не-особено-облечени моменти (малко като в тъпа комедия, но.това.е.студентско.общежитие.все.пак), неуспешен ring of fire, но много хубави усмивки, на хора, които иначе ми липсват. А догодина ще ми липсват и всекидневните случки с тях.
Засега обаче всичко е наред, сутринта ще предавам проект (онзи огромен невъзможен двуседмичен проект), вечерта ще гледаме класически филми и ще си говорим за хубави неща.
В събота съм на съвсем ново място сред хора, които не познавам. Story of my (student) life.

And did I forget to mention
That I found a new direction
And it leads back to me.

I can't do the walk, I can't do the talk

Днес по радиото пуснаха Sewn, истинската, така така прекрасната Sewn, обичам я, обичам я, обичам спомените на нея, обичам да не мога да я пея, обичам нейния таг, обичам The Feeling, и искам да се омъжа на нея. Някога.
Знам, че един ден ще се появи някой, който ще я пее без да съм го попитала и без да съм го помолила. Някои може да продължават да си очакват прекрасните рицари в бляскави доспехи на бял кон (ако коне изобщо останат след глобалното затопляне), на мен ми стигат само тези пет прекрасни минути.

А междувременно Айона говореше по телефона със Сара и ми се хилеше на ентусиазма, без да е нужно да й обяснявам нищо за песента. Малко по-късно пуснаха Fratellis. Защото просто така трябва.

Put some colours on

Понякога не пиша постове, само за да могат старите да си останат по местата повече време.
А понякога просто пиша, пиша, пиша, за да си губя времети и за да си почивам, за да се хваля или за да разказвам някакви николу ненужни, но често - доста забавни случки.
В момента пиша, за да не заспя върху клавиатурата и може би - кой знае - дори ще успея да си довърша голяма част от проекта, само и само утре да не е поредният all-nighter. All-nighter-ите са гадна работа, честно. Особено когато трябва да се взираш в някаква въображаема точка на екрана и да се молиш да не разместиш стените по погрешка.
Обичам си доброто старо рисуване на ръка. Отнема малко повече време (но не винаги), обаче си правиш каквото искаш и винаги се получава - и е красиво.
А сега съквартирантите ми са надули Calvin Harris (който днес има рожден ден и става на 26, но те не заслужават да го слушат, нека не ви обяснявам защо), прекалено много са го надули за неделя вечер и тъй като имам доста да чертая още, мисля че е време за Уикеда и Анимационерите.

А утре, ако работя цяла нощ, просто идея си нямат какво ги очаква. Сериозно.

From the rooftops I remember there was snow

Чертаейки шкафове и измервайки отстояния, слушам странна и почти безмислена музика, най-вече в опит да тормозя съквартирантите ми. Те и без това не знаят за какво се пее, но понякога мелодията може да е достатъчно дразнеща.
Макс слушаше Рейдиохед междувременно.
По принцип нямам нищо против Рейдиохед, но отказвам да живея някъде, където не биха чули някоя песен, само защото не е на английски.
В случая Макс нямаше никаква вина, при условие, че и друг път съм слушала българска музика в хола, а той си е пиел кафето и е клатил глава в такт. Обаче просто ми се слушаше нещо - и най-вече неща, които не съм слушала от години.
Обратно на проекта ми - и бавно осъзнавам как трябва да сложат еей такава табела на входа на студиото ни "Easy is never an option.", в случай, че някой не го е разбрал до края на първи срок. Обаче поне после ще съм толкова доволна от резултата (защото съм направила всичко от нула), че ще го разпратя на всички в мейлинг листата ми (или примерно тази на младежкия парламент, ако Таня все още не е сменила паролата.)
Тази вечер съм доволна и for everything a reason, нали така?

She loves big cities – they are so full of life

Един човек не знае пътя. Това съм аз.
Един човек нетърпеливо чака нещо да се случи.
Чака своята експлозия.
Един човек отказва да мечтае за собствения си
живот.
Това съм аз.

Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности,
от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да
остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.
Един човек вижда, чува, усеща с кожата си
края на света, края на света,
края на света, краха на света.

прекалено много от него, прекалено много от тангра и от остава по главната улица към вкъщи. "мини тяло" и хората се оглеждат, преди да пресекат на червено; "ще дойдеш ли с мен?" и се опитвам да се задържа на крака, но се усмихвам - и не ме интересува, защото свилен никога не е бил тук, сега, на тази улица, по този лед. но не искам повече остава, искам други песни, нови - и хубави. (обичам думата "хубав". красива е, просто красива. "хубаво". "хубава".)

We lived an adventure

Помня снощи все едно отново бяхме 4ти клас и ни гонеха от едната стая, само за да се преместим в съседната и да вдигаме все толкова шум. Помня всичко, помня всички - и беше весело, онзи тип весело, за който накрая се чудиш - защо никой не се е сетил за нещо такова по-рано? Всички смесваме анимации и герои, всеки е нещо интересно - и, господи, колко сме много. Аладин ми налива от бирата си и се радва на френския ми акцент (а аз му казвам, че не - България, и е над Гърция точно.), синият дух изпълнява всички желания и пее шумно, Алиса, Уенди и Снежанка пушат заедно до прозореца; Тинкърбел и Тигър се смеят на собствени шеги и пияни хора, а двамата режисьора преподават на Есмералда (мен) краш-курс по шотландски за напреднали.
След часове спя на дивана в хола на Сара и сънувам сутринта, която не се случва (но Броуди се смее и прави глупави коментари преди първата си чаша чай), "ключовете, къде са ключовете, отново?" -под леглото на Карла, където им беше мястото.
Костюмите са вече захвърлени нанякъде, аз се опитвам да заботя (но как и не се получава), тората е провал на квадрат, но важното е, че за една вечер бях забравила всичко. Само, за да не мога да се отърва от натрапчиви песни сега.

It breaks if you don't try

Колко лесто е ставало всичко преди! Сравнявах времето между случки и после си ги спомнях, четейки стари постове. Понякога го правя - ей така, от любопитство колко съм се променила - или колко не.
Днес търсих един определен момент, исках да си спомня стари събития от стари животи; стари снимки; стари филми. Стари разговори за стари места и стари стаи.
Знам, че това ви звучи точно толкова конкретно, колкото да ви кажа, че днес стрещнах на улицата познат шотландец, но някои неща просто трябва да си останат тихи. Както понякога ми се налага да казвам - в момента, в който произнесеш нещо, то се превръща в истина. А точно сега нямам сили и нужда за такива истини.
Не, не, не.
Но иначе всичко останало е наред. Очакван побъркан двуседмичен проект can you feel the fun creeping into the next weeks?, парти утре на странна тематика, Editors! Editors! Editors! на 10ти март и аз, мъчеща се да се убедя сама, че всичко е просто тъпа шега.

She loves you

yeah yeah yeah!










(горещ шоколад вместо чай, сок от ябълка и неотворено пакетче орбит)

Самотата излъгала

Опитвам се да не цитирам издайнически песни, опитвам се да забравя всичко от вчера - всичките мисли и всичките коси, усмивките на Beatles и сълзите пред двамата мили американци; а днес се опитвам да не започна всичко отначало - този път ще е невъзможно, този път ще е прекрасно. Сара ми казва, че съм част от action pact: a year of fun-ness, обичам ги тези момичета и знам, че ще е наистина така. Танви идва и е все така мила и прекрасна, и нея обичам заради всичките танци и смеха; Броуди ми се хили от улицата и ме пита за виното; Джак ме цели със снежна топка през прозореца за "Добре дошла"; Айона е все така спокойна и весела; с Макс водим обичайните си разговори за живота, брадата му и храната; Джеймс е все така загубен, а съквартирантките са на ски. Всичко си е отново по старо му.
А аз в цялата нормална бъркотия слушам Тангра и слушам сестра ми across the universe, сигурно е права за всичко което казва, дори за глупавите й тихи надежди, но се опитвам да не чувствам - правя се, че не знам и че не би било вярно.

Oh, you silly girl

Сто милиона мисли и спомени във всеки един миг, как да ти кажа всичко, как да ти обясня какво е в главата ми, какво ме притеснява и какво ме тревожи; защо не гледам в хубавите ти очи, а в мръсната сивкава паяжина на прозореца; защо треперя и защо ме е страх.
Днес си го мислих и после го казах на глас, че повече не мога да се върна тук - не мога да живея така, както последните пет години, а вие идея си нямате какво означава това. Може би само С, но това е стара шега.
Well, it's a big, big city and it's always the same, can never be too pretty - tell me your name. Is it out of line if I were to be bold and simply said "Would you be mine?".
Това беше моят новогодишен късмет и само аз знам истинското му значение. Кой е този град и каква е историята му, nookes and crannies everywhere. west end's finest. И той ми беше сред добрите намерения за миналата година. Сред тези за 2010 има неща като концерта на Едитърс и пренасянето в нов дом (две момичета срещу две момчета и чуждото въображение), следващите шест месеца, когато няма да ви виждам, но ще се обръщам очудена, когато позная парфюма и се зачудя откъде ми е познат; повече рожденни дни и първото истинско работно място; falling in and out again and again, с всяка усмивка и всеки следващ сън; обиколката на Острова около оста му, Лондон, Нотингам, Йорк и всеки следващ четвъртък на неправилното място; евтиното вино и съобщенията в 2 сутринта; всичките филми на света; всичките пътувания и проекти, и онези хора, заради които винаги ще се връщам в България, само за да прекарвам една последна вечер с тях, обяснявайки си за изпити и модели и пиейки евтин алкохол.
Но докато не се науча да оставя всичко зад гърба си и да живея съвсем различен живот, пак ще ми е тъжно и тежко всяка сутрин в 4, докато работя над някоя презентация, и пак няма да мога да знам какво да правя всяка вечер, когато съм сама в леглото и слушам музика на фона на виковете отвън.