Now I must say good-bye

Последни часове на тази година и ми се искаше някой да се сети да ми се обади и да излезем да отпразнуваме всички успехи и неволи, всичко онова, което ще пропуснем утре в желанието си да започнем по някакъв определен начин новата година/десетилетие.
Исках да пия за добрите моменти и за лошите, за Глазгоу, който все пак успях да достигна и покоря; за Себастиан, с когото не се запознах и в когото не се влюбих; за концертите, които не се случиха; за хората, с които се започнах, с които се сдобрих, или с които се скарах. За онази малка идея, че всички обичахме 90те, но се вразумихме с последните десет години.
А утре вечер ще е странна, предполагам и очаквам даже хора оттук и оттам, не винаги добри, но малко и познати. Все още не знам дали искам да съм част от това, или дали нямаше да е по-добре просто да си отида в другото вкъщи - далечното - и да не преживявам отново всяка тъжна част във времето от полунощ до 2 сутринта.
Ще дойдеш ли?

Откриваш ли ме вече?

Чувствам се странно, всичко тихо наоколо, хората по улицата не ги чувам и не искам да ги чувам. Този кръговрат на идващи си и отиващи си хора, на кавги и събирания, и отново. "Мега кофти ирония на вселената" казва К, а аз се усмихвам и посягам към телефона, след което се усещам, че няма смисъл.
А всичко е наред - вярно, странно и неочаквано е, но е наред. За първи път от години - правилни хора тук и правилни хора там; за първи път от години разбирам за неща, за които дори не съм предполагала, а може би е трябвало някой да ми каже. Или напомни.
В този ред на мисли, отдавна не ги бях слушала. Мисля, че последно ги чух доброволно малко преди или малко след бала ни. А може би все още не искам да ги слушам, но просто имам нужда да си припомня всичко, без наистина да си го припомням - и да не остана изненадана от нищо в края на деня.

Pour salt water on the wound

Съжалявам.
Не мога повече да се унижавам със съобщенията си и да чакам да ти хрумне колко си сгафил всъщност, да чакам да ми се обадиш или да напишеш едно глупаво "Весела Коледа".
И това е до теб и всички други мъже, които смятат, че поредната тъпа шега може да измести всичко, което са казали преди това. Просто нещата не работят така.
И не мога да простя на себе си, че цяла една ваканция загубих в тихи надежди, че може и да си научил нещо за тези години в чужбина. А сега не е нужно дори да си правиш труда.

Don't know what you're looking for

Night of regrets в много други нощи, а последната беше такава диващина, просто идея си нямаш. Понякога не-съвсем-трезвеното-аз и прекалено-трезвеното-аз имат едни такива странни сблъсъци на гледни точки и интереси; в крайна сметка не съм напълно сигурна дали бих казала всички тези неща и дали бих направила същото, ако в момента ми е даден шансът.
Знам само, че следващият път ще изляза да пея нещо, на което му знам текста.

Not santimental, no

Банди, които не мога да слушам сега:
Massive Attack, Phoenix, Empire of the Sun, Royksopp.
За всички останали преглъщам и се моля да не си спомня нищо, и се надявам планът ми да е свършил работа.
Мислех си дали да ви разкажа отново за момчето с гривните, но скоро осъзнах, че той може би никога не е съществувал, може би е бил просто в мислите ми. Няма как да е иначе, щом от вчера е и в кошмарите ми.
Мамка му, не искам да звучи предраматизирано. Просто искам да можех да се видя с него и да се разберем.
И Доктора. Не мога изобщо да го погледна, заради теб.

I'm falling in love with your favourite song

Soundtrack of Term 1:
The Feeling - Join With Us
Muse - Bliss
Editors - Papillon
Indochine - You Spin Me Round (Like a Record)
Jay-Z - Empire State of Mind (i wish i was joking)
Arctic Monkeys - I Bet You Look Good on the Dancefloor
Calvin Harris - I'm Not Alone
Calvin Harris - You Used to Hold Me
Coldplay - Strawberry Swing
Oasis - D'You Know What I Mean?
Oasis - Acquiesce
Mando Diao - dance With Somebody
The Apples - The Bulgarians
Dave Gahan - Kingdom
Happy Mondays - The Boys are Back in Town
Iggy Pop - Louie, Louie
Royskopp - Happy Up Here
Анимационерите - Snowboard
MGMT - Time to Pretend
Mark Ronson - Valerie
The Beatles - Come Together
Belle & Sebastian - I Don't Love Anyone
Manic Street Preachers - Autumnsong
Franz Ferdinand - Do You Want To
The Fratellis - Too Much Talk in Tokyo

Turn on the news, it looks like a movie

Няма как да ви го обясня, но нещата, които наистина ще ми липсват през ваканцията, са толкова странни, че дори аз си се учудвам. Как се крия, докато се събличам/обличам през деня; малките ни всекидневни шеги с Луис и погледите с Броуди; момичетата от курса, с които си говорим за тъпи и за прекрасни мъже; онзи нестихващ момент и чувството, че всичко това е все още непознато и неизвестно. Защото това го няма в Бургас, в цялата добра стара България, където всеки познава всеки. А аз не искам така. Искам непрекъснато да има нови хора по партитата, нови и красиви хора, забавни пиещи бира хора. Искам да не ме е страх по улиците и да съм една малка въпросителна в големия удивителен град. Просто не става така - като знаеш, че мама и татко винаги ти изпращат пари, ти ходиш на шопинг всеки втори ден и салатата е евтина, това не е особено предизвикателно. Не кавам, че е лошо, но понякога няма нищо по-чудно от чувството, когато направиш нещо от буквално нищо. Leftover risotto или картофена салата.
Because, my friend, this is how we roll.

Не знам обаче в какво се забърквам, защото правя толкова много глупости - и то все старите, но ако Рейчъл не почне да се държи нормално и да осъзнае, че в края на деня на Броуди ще му е по-лесно да отиде в хола си и да пие бира с нас, отколкото да пътува 100 км, не мога да й помогна по никакъв начин. Мога да помогна само на себе си по най-егоистичния начин, за който можете да се сетите. (Защото другото нещо, което не мога да си позволя да направя, е да пропилея дните си в чакане на когото и да е било. Колкото и да не мога да спра.)

Hold the line, friend of mine

[the last post was irrelevant]

К, помниш ли какво ме попита онази много дълга нощ с безкрайните филми? Онзи въпрос с повишена трудност, който продължихме да обсъждаме през целия път до Мордор? Бих искала вече да не ме интересуваше изобщо.
Отговорът ми обаче е същият. Време е за шамарите. Сериозно.

shameless

в момента слушам най-глупавия разказ на джулия, обясняваща колко тъпи са бен и броуди, защото й се издразнили за някаква глупост, за което са си били и прави де, а тя дори не е пила (май), и е по-скоро тъжно. знаете ли защо? защото, когато ми е скучно и се кача горе, и просто седя с момчетата, и дори не участвам акивно в разговора им; дори когато бен ми се надразни; дори когато с броуди още не бяхме провели един нормален разговор, или когато луи бърза за уговорка с хана, винаги ще се спрем на улицата -или на моста- и ще си кажем нещо яко, smalltalk с усмивки и разговори за проекти, за времето и за вкъщи.
не мисля, че е техен или изобщо нечий проблем, че тя се чука с най-тъпия човек в блока, когото никой нормален тук не харесва, а май че и той не харесва повечето хора тук.
"he told me that he actually hates b., and b. replied "that's perfectly fine with me".
не съм клюкарка и не ме интересуват техните взаимоотношения, ама след казаното от джулия просто ми идваше да изляза от стаята и да й покажа среден пръст. от името на много хора.

I feel like I'm part of a book I read

Понякога си мисля колко ненормалко тихо е тук, когато трябва да има живот, и много често - обратното също.
Свършвам поредната седморка рисунки и ги закачам на стената, с Айона ще гледаме страшни и коледни, и страшни коледни филми следващите дни, "о, господи, това е алармата, отново" - ненормално, нали ви казвам; после правя снимки с банята, а Бен и Макс ми се хилят, те двамата впрочем малко по-рано през деня проведоха разговор, нещо средно между отчаяни съпруги и прилежна домакиня, и ме предупреждават за живота със Сара. "Мда, мерси, упокои ме, Бен, поне не вярвам, че тя краде тоалетната хартия."
За тоалетните преживявания из блока ще ви разкажа друг път, а те понякога стигат до епични пропорции, сериозно.
А за другата седмица направо не знам, от вторник - на сряда, четвъртък изобщо няма да го помня, а ако изобщо успея да си спомня кога е дошла събота (заради всички причини на света), ще е много хубаво.
Междувременно утре съм на пазар за материали, а другата неделя много рано сутринта ще е payback time. Н, да не си казал пак, че съм егоистка.

The same events stuffed in a slightly different order each day

Цялата ми стена е в квадрати, бюрото, ръцете и всичко бяло наоколо - във въглен и графит; опитвам се да не оставям отпечатъци, но е по-неуспешно дори от опитите ми да не се ядосвам на шумните хора наоколо; Айона се обажда и започва да издава звуци на ранено диво животно по телефона - малко е стряскащо, но се смеем - и тя не знае как да продължи проекта, "и аз, спокойно. освен това ме болят пръстите от въглена", "въглен! не съм използвала въглен" и двете пак се смеем; 10 часа по-рано с Бен си говорим по пътя от пералнята до вратата "изглеждаш толкова уморена, сигурно нямаш търпение да се прибереш" "аха, ужасно, но ще имаме хубаво коледно парти преди това", Бен се усмихва, а Бен като се усмихне и целият ми ден се оправя за часове напред, защото той е от онези с истинските усмивки. Просто знаеш от раз, че е искрен. Освен това той и Броуди винаги ми дават бира аванта.
Имам да правя още много, много квадрати, а се опитвам да не мисля за седмици напред. Само за следващия вторник.