Понякога си мисля колко ненормалко тихо е тук, когато трябва да има живот, и много често - обратното също.
Свършвам поредната седморка рисунки и ги закачам на стената, с Айона ще гледаме страшни и коледни, и страшни коледни филми следващите дни, "о, господи, това е алармата, отново" - ненормално, нали ви казвам; после правя снимки с банята, а Бен и Макс ми се хилят, те двамата впрочем малко по-рано през деня проведоха разговор, нещо средно между отчаяни съпруги и прилежна домакиня, и ме предупреждават за живота със Сара. "Мда, мерси, упокои ме, Бен, поне не вярвам, че тя краде тоалетната хартия."
За тоалетните преживявания из блока ще ви разкажа друг път, а те понякога стигат до епични пропорции, сериозно.
А за другата седмица направо не знам, от вторник - на сряда, четвъртък изобщо няма да го помня, а ако изобщо успея да си спомня кога е дошла събота (заради всички причини на света), ще е много хубаво.
Междувременно утре съм на пазар за материали, а другата неделя много рано сутринта ще е payback time. Н, да не си казал пак, че съм егоистка.
No comments:
Post a Comment