Цялата ми стена е в квадрати, бюрото, ръцете и всичко бяло наоколо - във въглен и графит; опитвам се да не оставям отпечатъци, но е по-неуспешно дори от опитите ми да не се ядосвам на шумните хора наоколо; Айона се обажда и започва да издава звуци на ранено диво животно по телефона - малко е стряскащо, но се смеем - и тя не знае как да продължи проекта, "и аз, спокойно. освен това ме болят пръстите от въглена", "въглен! не съм използвала въглен" и двете пак се смеем; 10 часа по-рано с Бен си говорим по пътя от пералнята до вратата "изглеждаш толкова уморена, сигурно нямаш търпение да се прибереш" "аха, ужасно, но ще имаме хубаво коледно парти преди това", Бен се усмихва, а Бен като се усмихне и целият ми ден се оправя за часове напред, защото той е от онези с истинските усмивки. Просто знаеш от раз, че е искрен. Освен това той и Броуди винаги ми дават бира аванта.
Имам да правя още много, много квадрати, а се опитвам да не мисля за седмици напред. Само за следващия вторник.
Showing posts with label pulp. Show all posts
Showing posts with label pulp. Show all posts
02 December 2009
19 August 2009
With no meaning or control
За секунди прелитат хиляди мисли и идеи, и изречения, и планове, и саботажи, и песни с текстове - и без, и спомени, а нямам време да записвам всичко и ги оставям да летят, искам само да мога да заспя. Моля.
Subscribe to:
Posts (Atom)