Remember now the words she said

Днес всичко е нереално, танцуващо по сенките на къщите и отраженията в очилата на К., тихата музика в час и аз - не се опитвам дори да внимавам, не се правя на сериозна, не се смея, просто съм там и гледам блока отсреща, кимвам на В., понякога поглеждам към учебника и се излягам на чина.
Защото трудът ми на година-и-нещо вече по своя път, сигурно в момента преспива в София, за да полети утре и в понеделник да е пред вратите на онази голяма сграда в стил Art Nouveau, посрещнат на топло и сигурно от хора с почти неразбираем акцент.

And now we wait.

See the idiot walk

Преди да продължа (преди изобщо да започна), искам да направя едно изявление:
Всички, всички красиви къдрави мъже винаги се появяват наред с другите на някоя обща снимка.
А сега и главната ми идея, а именно да ви споделя едни факти за живота.
Нещата, които си мислиш, че са много оригинални, но всъщност са клише и, като цяло, досадни:
.имитации на Хитлер
.снимки отгоре (повече от 5 на ден)
.псевдопатриотизъм
.заставане против не-християнски религиозни центрове
.грешното произнасяне на псувните/обидите
.слушането на "метъл"
.twilight (моля ви)
.натискането в някое заведение (не, не искам да те гледам)
.ротари
.runs'n'roses
.оплакването от системата
.болестите по бележките от личните лекари (една настинка стига, честно)
.желанието да се следва архитектура/право

Five, six, seven

Всъщност писмото го пратих още на следващия ден и бях толкова горда от постъпката си, че я съобщих на една огромна част от света. След това слушах Empire of the sun и дори ми харесаха, а всъщност единственото, което ме притеснява в момента е, че трябва по цяла нощ да не спя (или съвсем малко - което е на практика същото), за да успея да сваря с всичко в срок. И това наистина понякога ми писва, защото - в крайна сметка не съм студентка, нямате право да ми налагате да уча до толкова късно/рано по някакъв предмет, който после няма да ми трябва, а после да ме изправяте пред целия клас и да обяснявате как не сме се интересували от гимназията. И накрая да не очаквате да се засмея.
Нямам нужда и излишни сили за такива глупости. Добре, че поне имам много гигабайти музика, ако не другото.

Tour Eiffel en plastique, souvenir emblématique

Защото съм оправно момиче.
.си завърших портфолиото и двата скицника.
.все намирам правилните хора.
.често правя глупости, като да пращам смс-и на някоя песен или като се счупи чаша с вино.
.винаги ще намеря време да направя нещо, което съм обещала. Понякога това значи половин година по-късно.
.се опитвам да запазя приятелства.
.пия повече, отколкото трябва, и по-малко, отколкото ме молят.
.настоявам да се видим.
.знам, че в този град не мога да дишам и никой не може да ме убеди в противното.

Но пък исках толкова много заглавието ми да е нещо на френски, защото прекалено много френски песни днес се появяват около мен, а аз не знам какво означават. Освен това компютър ми е по-бавен, защото му записвам дискове с музика, които му обещах още септември, а той не се сърди. Не се сърди, нали?

Youth of Today

Днес прекалено много и прекалено правилни хора за прекалено кратко време, музиката не стига и не я слушам изцяло, затова пък вървя по-бързо от винаги, само за да си изгубя времето на следващите шест часа в мисли, от които определено нямам нужда. Получавам безполезен подпис в горния ляв ъгъл на онзи мизерен лист, после се кротвам и пиша упражнения на английски. Вместо това си записвам безкрайни несвързани изречения по ръбовете на книгата и си ги представям на екрана на монитора.
В пощата пък има едно прекрасно очаквано писмо и вече знам, че всичко ще е на мястото си. Само не мога да повярвам как никой преди мен не го беше взел.

PS. Ще започна да дълбая чертички по бюрото с ножчето за всяко едно съвпадение.

She Is Love

Какво толкова, че е петък 13ти, щом е всъщност един прекрасен (студен) петък, с малко повече оейзис-преживявания от очакваното, но и те са прекрасни, странни, красиви и на син фон. Искрено вярвам, че онази снимка ще остане в списъците на оригиналните и неочакваните, ето такива неща се получават в моменти на поглеждане към страницата от италианското Венити феър, глупави шеги и креативност.
Иначе няколко часа по-късно съм полу-разложена върху един стол, не очаквам никакво съчувствие, само една възглавница, но вместо това се правим, че сме учили и че знаем нещо по история, докато не се предавам, а последният ми напън е пътят от колата до вкъщи.
А сега бих гледала Generation Kill, новата ми мини-сериална страст, но ми се спи прекалено много, така че заглавията на рисунките засега стигат.

Don't be long

Ще използвам блога си вместо бележки по стената, вероятността да погледна страницата е по-голяма от да се опитам да разчета нещо на десетките листчета.
Ще си взема снимките, принтирани и хубави, от любимото старо фото с хубавия нов фотограф, който често говори глупости, но не пречи никому; ще се метна до книговезницата на ул. Оборище и ще си поръчам корицата за портфолиото (и ще стане само за един ден, и няма да я правя аз, сигурно и по-евтино ще ми излезе, йе); ще вляза в някакви магазини с надеждата да изскочи нещо хубаво и удобно; после ще се опитам дори да стигна до училище за репетицията, която така или иначе ще се състои и без мен. А на училище изобщо не смятам да се пресилвам, мога да използвам цялото време на света за мои си неща, рисуване и скициране, планиране на празниците (всеки един празник, всеки един рожден ден), неслушане на немски/английски обяснения, а вместо тях - we can slide away.
Напоследък имам чувството, че не съм на този свят, че гледам малките хора отгоре и това ме кара да се чувствам наистина прекрасно, особено в такова хубаво време.
I don't care no more so don't you worry
Goodbye, I'm going home

Monday broke my heart

Въобще бях забравила, че е понеделник.

Once upon a time, I wanted to know what love was. Love is there if you want it to be. You just have to see that it's wrapped in beauty and hidden away in between the seconds of your life. If you don't stop for a minute, you might miss it.

Първото нещо, което ще направя след като си тръгнат куриерите, ще е да гледам филма. Отново.

Supersonic

Не знам защо този ден ми напомни много други недели след дъжд, само че този започна прекалено рано, прекалено шумно и прекалено весело за едно обикновена неделя сутрин. А докато чаках шефа (естествено, че имаше и по-нормални снимки.), оглеждах хората около мен, как винаги успяваме да се усмихнем, насила станали в неделя сутринта, да изглеждаме прилично и да сме допустимо адекватни.
Ето например, момчето, което прилича неприлично много на Бен Уилис, особено по начина, по който реагира на нещата/дразненията около него. Естествено, че не е Шон Бигърстаф, но никой не може да е Шон Бигърстаф. И все пак е доста забавно да го наблюдаваш понякога.
Други хора скоро ще попаднат в графата "обичайните заподозрени" поне тук, а някои от тях съм виждала по-малко пъти от пръстите на едната си ръка, но все едно ги познавам от години. И за всичко това са виновни Колдплей. Естествено, има и такива, които виждам почти всеки ден, или пък познавам наистина от години, и все пак може да ме изненадат с някое неочаквано изречение.
Не знам защо пиша в момента за тези хора. Някои от тях няма и да помня след 2 години, а в момента не определят живота ми. Не са част от онези "обичайни заподозрени". Обаче сме като един клас, в който непрекъснато се въртим и си сменяме местата и задачите, освен това си броим начертаните линии и си бутаме палитрите. А после се прибираме и се наспиваме.

What is gonna be

Не е като да ме интересува особено, обаче тръгвам с някакво огромно желание и намерение да си намеря просто един черен панталон. Но, както всички знаем, в България просто няма дреха, в която мога да се побера. А гордостта ми не ми позволява да пробвам нещо по-голямо от два-пъти-хикс-ел. Не, не е нормално, наистина.
Освен това си загубих обецата, любимата прекрасна черна музикална обеца.
А сега и това.
Добре, че поне седмицата мина бързо.

Getting into the swing

Тук е моментът, когато всички започват да цъкат с език неодобрително и да се питат какво е станало с онова момиче, което беше винаги прилежно и ходеше редовно на училище; което не смееше да отговори на реторичен въпрос; което говореше ясно и очетливо; което не си позволяваше да преписва или да лъже на контролни; което държеше стаята си в ред; което гледаше MTV и слушаше тиха безмислена музика.

Заболя го гърбът и сега се маже с фастум-гел, ето какво. А сега ще вземе и да завърши.

The world - ahead

След тази вечер, завита с одеяло до очите, стискаща пръстена си в ръка (и хилеща се на днешните случки), си мечтая единствено за петък, когато ще си пусна един малко позабравен, но все така прекрасен филм. Защото едно момиче има нужда точно от това - филм на живота й, нещо топло, с което да се завие, и достатъчно време да съчетае тези двете неща с пуканки. И всичко това само като мотивация, за да отмине бързо седмицата и да дойде отново заветната събота. Едва ли не.

Get some exercise

Слагам огромна черта под тази седмица на прекалено много рисуване, прекалено много съвпадения, прекалено много истории, прекалено много запознанства и прекалено много от всичко останало. Искам следващата да е тиха и спокойна, да започнем февруарската серия съвсем навреме, да си довърша (но наистина) портфолиото и как обичам такива неща да са под контрола ми. Лк тази година няма да се състои в съзнанието ми (въпреки че както винаги имах най-прекрасната идея от всички останали глупости), за сметка на това пиша съвсем други неща. А сега и ще пия аспирин, защото така трябва.
За следващия път ми обещаха Колдплей, а предполагам - Оейзис и Франц Фердинанд. Например.
И никакви вампири повече, наистина, поне за един месец - никакви.

Пс. Естествено, че ти обещавам, d.
А как само обичам златното съчетание the wombats - let’s dance to joy division//joy division - love will tear us apart на А.