Don't be long

Ще използвам блога си вместо бележки по стената, вероятността да погледна страницата е по-голяма от да се опитам да разчета нещо на десетките листчета.
Ще си взема снимките, принтирани и хубави, от любимото старо фото с хубавия нов фотограф, който често говори глупости, но не пречи никому; ще се метна до книговезницата на ул. Оборище и ще си поръчам корицата за портфолиото (и ще стане само за един ден, и няма да я правя аз, сигурно и по-евтино ще ми излезе, йе); ще вляза в някакви магазини с надеждата да изскочи нещо хубаво и удобно; после ще се опитам дори да стигна до училище за репетицията, която така или иначе ще се състои и без мен. А на училище изобщо не смятам да се пресилвам, мога да използвам цялото време на света за мои си неща, рисуване и скициране, планиране на празниците (всеки един празник, всеки един рожден ден), неслушане на немски/английски обяснения, а вместо тях - we can slide away.
Напоследък имам чувството, че не съм на този свят, че гледам малките хора отгоре и това ме кара да се чувствам наистина прекрасно, особено в такова хубаво време.
I don't care no more so don't you worry
Goodbye, I'm going home