След тази вечер, завита с одеяло до очите, стискаща пръстена си в ръка (и хилеща се на днешните случки), си мечтая единствено за петък, когато ще си пусна един малко позабравен, но все така прекрасен филм. Защото едно момиче има нужда точно от това - филм на живота й, нещо топло, с което да се завие, и достатъчно време да съчетае тези двете неща с пуканки. И всичко това само като мотивация, за да отмине бързо седмицата и да дойде отново заветната събота. Едва ли не.
No comments:
Post a Comment