Днес прекалено много и прекалено правилни хора за прекалено кратко време, музиката не стига и не я слушам изцяло, затова пък вървя по-бързо от винаги, само за да си изгубя времето на следващите шест часа в мисли, от които определено нямам нужда. Получавам безполезен подпис в горния ляв ъгъл на онзи мизерен лист, после се кротвам и пиша упражнения на английски. Вместо това си записвам безкрайни несвързани изречения по ръбовете на книгата и си ги представям на екрана на монитора.
В пощата пък има едно прекрасно очаквано писмо и вече знам, че всичко ще е на мястото си. Само не мога да повярвам как никой преди мен не го беше взел.
PS. Ще започна да дълбая чертички по бюрото с ножчето за всяко едно съвпадение.
No comments:
Post a Comment