19 February 2009

Tour Eiffel en plastique, souvenir emblématique

Защото съм оправно момиче.
.си завърших портфолиото и двата скицника.
.все намирам правилните хора.
.често правя глупости, като да пращам смс-и на някоя песен или като се счупи чаша с вино.
.винаги ще намеря време да направя нещо, което съм обещала. Понякога това значи половин година по-късно.
.се опитвам да запазя приятелства.
.пия повече, отколкото трябва, и по-малко, отколкото ме молят.
.настоявам да се видим.
.знам, че в този град не мога да дишам и никой не може да ме убеди в противното.

Но пък исках толкова много заглавието ми да е нещо на френски, защото прекалено много френски песни днес се появяват около мен, а аз не знам какво означават. Освен това компютър ми е по-бавен, защото му записвам дискове с музика, които му обещах още септември, а той не се сърди. Не се сърди, нали?

1 comment:

Anonymous said...

аз пък точно в тоя град дишам..
днес и в софия се дишаше. имаше едно близко слънце.. близко така до сърцето..