Не е като да ме интересува особено, обаче тръгвам с някакво огромно желание и намерение да си намеря просто един черен панталон. Но, както всички знаем, в България просто няма дреха, в която мога да се побера. А гордостта ми не ми позволява да пробвам нещо по-голямо от два-пъти-хикс-ел. Не, не е нормално, наистина.
Освен това си загубих обецата, любимата прекрасна черна музикална обеца.
А сега и това.
Добре, че поне седмицата мина бързо.
2 comments:
ох мисля, че аз урочасах обеците, щото ги погледнах върху шкафа и пак ти завидях за тях!
шопинг съкс.
Post a Comment