God's gonna cut you down

Don't look back
Just keep moving on
Отказвам всички дни, заради които нямам време за нищо и никого. Което на практика ме връща някъде два месеца назад.
Отказвам и всички обръщения, на които бях длъжна да съм свидетел|слушател последните седмици (цялата флора и фауна, "слънчице", "миличко" etc.)
And you yourself are nothing so divine

улица "Драгоман"
Това няма нищо общо, но вече като се изморя или като ми втръсне от нещо, първо за това се сещам. Другото е "хайджийн".
Но тук положението наистина се влошава с всяка изминала минута.
Sooner or later.... Well, you know.

ПС. Дано само "Децата на Хурин" да си заслужава името. И Н да не се прави на интересен, че ще му тегля една....гроздоберска.

Edit. Бях длъжна да го напиша просто. Обръщенията нямат нищо общо с мен. Просто се случват около мен.

Somebody Told Me

Запазвам си правото да пиша за каквото си поискам тук.
Математика, нищо интересно. Немски - и се оказва че съм син на Мария и Яна и брат на Йорданка. В тази последователност. По английски говоря за концерти, на които съм била. Говоря в рими и хората ме гледат странно. Ям солети и се чудя какво ще правя петък/събота вечер. (Варианти)
Вкъщи намирам първата си кожена гривна (от Умбопо, докато беше на три пъти по-малко пространство и от другата страна на улицата), която е явно все тъй прекрасна.
Sweet desert rose
Each of her veils, a secret promise

Цял ден съществувам някъде другаде, недоспана и абсурдно нелогична, и искам да съм на места, на които не мога да съм. Но засега само това може да се случи.... Brave new world.

Weekenders

Да, оживях и най-после съм си вкъщи, за да разказвам. Не че има много за разказване, де. Тоест, има, но всичко по реда си.
Събота: Празен автобус и забавни филмчета, разговори през пет минути "Кой?" "Къде?" "Кога?" и най-голямото откритие, че в София кола ще ми трябва. Първо съм при Софи, а оттам ме взима Мишо (който явно и в столицата е личният шофьор на всички. Де да знам.), отиваме с него и Весо в dete, където пием младо червено вино, а Мишо - кола (само, не, нищо му нямаше), после те двамата се прибират или пък ще се ходи на парти в Студентски, а аз и dete отиваме в Хаджи Димитър, където има приятно тихо съботно събиране и мента с мляко, по-късно Софи идва да ме вземе от някъде-си-там-те-си-знаят, а навън е паднала вековна мъгла като от британски филм на ужасите, има и бездомни кучета и призрачна светлина от уличните лампи, където те съществуват, и dete си носи чашата в ръка. Вечерта завършва със среднощна вечеря и домашно червено вино (Бога ми, беше наистина добро), а малко по-късно Софи, Ники, Жени и аз играем на някаква игра (явно highly addictive за играещите). Спя в леглото на Жени и наистина се надявам да не съм се въртяла много.
Неделя: Загубени в мъглата уговорки и срещи, С си е бил в Бургас (или не му се е занимавало, не знам), автобуси и ненормални спътници, мисли от предния ден в завършен вид, прибиране по тъмно и Зеленият Път.
Останалото са истории покрай лагерния огън.

Untitled

Винаги преди да пътувам, се чудя дали си заслужава всичко предварително. Добре че този път е само за една вечер и познавам всички. Ще търся някакви неща и ще се надявам да се видим със С (за което се каним някъде откъм лятото. Партито на Анди Флечър пред Абсолют-а и Мартина, която се хили насреща ми с поредния Хайнекен.)
София, надявам се, е толкова хубаво място, ако знаеш кого да търсиш и къде.
За всичко останало - като се прибера.

Friday never hesitate

Този пост го пиша вече трета вечер, поредна, да. Имам и нужда да спа, но ми е по-важно да го напиша и да ми се махне от главата.
Кога стана така, че приемам писането в блога ми като военно задължение "За по-чест! Мирр-но!", или факта, че си пукам пръстите на ръцете, а това не съм го правила 17 години.
Сега чета Brave New World. Не знам дали ви интересува, дали ще ви помогне с нещо тази информация, но я чета. И книгата всъщност е зверски добра, а аз я чета докато слушам музика, преди да заспя, в глупавите часове и докато пия вода. Най-вече вода. Вече не пия кафе, а и чай - много рядко. Само вода и плодове. И да, преди да сте попитали, обезводнявам се.
Не е на добре, знам. А в комплект с недоспиването е ужас. Но ще го правя поне докато завърша, защото, както често подчертава сестра ми, възрастта ми ми го разрешава.
Възрастта ми?
За същата възраст ли говорим, че когато се събера с някакви хора някъде, все някой ще отвори тема за сватби, букети и бебета. Отказвам да приема, че все още има момичета, които си чакат бляскавите рицари на бял кон. При мен ги няма, отдавна при това, ама и аз съм си малко сбъркана във възприятията. Няма как.
Отивам да си махна лака (а това наистина не ви интересува), после ще се опитам да поспа.
Sooner or later God's gonna cut you down.

Only Happy When It Rains

Love in the 90's is paranoid
Always should be someone you really love
Това е поради най-честия факт от уийкенда. На М й звъни телефона - И. На Е й звъни телефона - Д. С, и тя звъни на своя Н. Повече не ме интересува, аз не съм в графата с "двойките" (и както вчера казах - нямам какво да правя при вас, освен да се включа в заниманията ви, обаче не примирам от желание, предполагам и вие).
Let's push things forward.
Затова обаче днес вървя под силния дъжд и не ми пречи, защото съм се скрила със синия чадър, вървя по обезлюдената главна и е тъмно, тъмно, обаче уличните лампи светят и всичко е по есенно красиво. Прекрасно даже, и дори си представям как оставам максимално дълго на улицата, и май че забавям ход съвсем неумишлено, и въпреки това в един момент лампите свършват, трябва да завивам надясно и си спомням масовия преход от Мишо към нас една от всичките вечери. Но за този спомен има други виновници - около 600 снимки и около 35 клипчета на винаги обичайните заподозрени, или гигабайт и половина.
Какво ще става след седмица ли? Ами защото всички се сещат да ме пратят някъде само когато се набутам сама или когато има някаква работа за свършване, реших че този път ще се командирам сама за съботата и неделята. До столицата ни. [Добре че никой нежелателен от мп не ми чете блога, иначе щеше да започне някакви странни теории на неземни конспирации.]
You gotta jerk it out.

Frankie Goes to Hollywood

Последните дни отказах всякакви социални контакти с изключение на трима-четирима и разговори за хигиената при човека. Нямам време за хора без приоритети и вечно-неразбралите. За тях отказвам и да намеря такова, предпочитам да си го прекарам лежейки на сестринския син килим и да си спомням разни неща отпреди ден или месеци, или да си представям как ще мине следващият час в музика и "защо-пак-спря-токът-ебаси", както и да си правя уговорки в последния момент.
Снощи по-приятното радио се загуби за няколко часа, а аз си пускам "ретро", като най-близо и пускат дъ кюър. Естествено, че е петъшката песен, не беше нужно да питате изобщо. После пък се губих из чужди блогове (dete се ъпгрейтна до deteслава по презумция, че традициите трябва да се спазват), а дъ къюр ще звучат, докато наистина стане петък, и още веднъж след това, за затвърждаване на знанията.
Thursday never looking back.
То и понеделник си беше по понеделнишки рокендрол ден, всъщност, но затова знаят само трима човека, като единият е в бъдеще време. Но нямам намерение да се обяснявам защо е вредно понякога да се водят важни разговори след пиене. For everything a reason.

Edit. Пък да вземеш и да си вдигнеш телефона ли?

Дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти?

Тайно с теб виним пропилени дни.
Обичам такива дни, когато ставам на обяд, а навън е толкова мрачно, че няма значение дали ще си легна отново или ще си направя пуканки за някой филм пред компютъра. Абсолютна апатия към случващото се наоколо.
I reject your reality and substitute my own.
Мисля, че за всичко са виновни сънищата ми от предната вечер и как най-лекият спомен за тях ме кара да погледна дали всичко си е на мястото.
Всичко си е на мястото.
Мразя такива дни, в които нищо, абсолютно нищо не се случва. Нищо друго, освен търсене на някакви песни из архива и триене на безполезни файлове. Както и оправяне на правописни грешки в десетките форумни коментари за последните два дни. Такива дни са толкова безобразно еднообразни, че до полунощ дори нямам желание да кажа нещо за снимката на И и М, която впрочем е мое творение.
I need something I can be proud of.
Да, всичко си е на мястото.

Goodnight Lovers

Събуждам се от Indian Summer и решавам, че денят ми трябва да е хубав днес. Няма причина, но трябва и всъщност се получава просто един пореден ден на нищоправене-из-коридорите. По време на стачката поне правих нещо полезно. А сега - хич.
Обаче затова пък има хубава музика, и зи-рок има, и забавни немски случки има, и всяко събуждане има смисъл, дори да знам какво ме очаква. Именно заради това.
Never let me down again.
Днес по немски обаче говорим за случайностите и за щастието.
"Щастлив е онзи, който очаква всеки свой ден, сякаш е ново начало на живота му."
или weil du ein Ziel hast,
weil es Menschen gibt,
die dich glücklich machen,
weil du dich mit ganzem Herzen freuen
und anderen Freude machen kannst,
weil du auf der Welt bist
und das Leben liebest.
Или, както обичам да казвам, защото си един модерен номад.

One

Днес сестра ми става на 22.
Други важни новини за деня няма.
А, и почваме училище, все пак.
Но сестра ми е по-важна.

Запорожец

Трибют към всички алкохолни вечери от последните няколко (много) месеца.
Последните две вечери.

Едит от Виктория. Вир фарен, фарен, фарен, вир фарен, фарен фар ауей, вир комен нихт мер видър, ви донт вонт хир ту стей.

Friday, I'm in Love

Нямам някакви специални спомени от днес. Преди да сте попитали, не съм реанимирала от партито.
Обаче последната седмица беше (и за бога тя не е свършила все още) толкова запълнена с разни събития, кръгли маси, митинги, интервюта (тинтири-минтири), че вече почти нищо не може да ме впечатли.
И Хелуийн партито, на което първо нямаше да ходя, после щях да бъда курва, после идва Катя при мен и ме пита "Нели, ти какво си, Майката Земя ли?", и чак накрая се установих като групито на Kiss. Да, на същите Kiss, и което беше забавно - имаше толкова много метъли, облечени в познахте какво - черно, че Kiss се различаваха само по грима си, те и по това по принцип само могат да бъдат отличени, иначе аз се откроявах с червения си корсет, който за пореден път си откри някакво предназначение, и грима (да се разбира - ръчноизрисуваните линии по лицето ми с очна линия).
Everything on its place, за пореден път. И беше забавно, да.
А майка заминава утре сутринта за Истанбул, така че може да се смята за добре, че седмицата не е свършила още.