Indian Summer

Седим с Елена и чашите с ябълково мохито пред нас и обсъждаме разни минали и настоящи събития. Прекалено много неща се промениха и разпаднаха от началото на лятото, решаваме, а аз допълвам - "Увеличиха се с още няколко след рождения ми ден". Поклащаме уморено глави и се полу-излягаме върху масата.
"И тази кръгла маса мина", започва отново тя, "Много ли се изложих?"
"Никак. Всички бяхме страхотни."
Някъде обаче ни се е загубил ентусиазмът от предишните дни. Ще да е някъде между безумните смс-и и поредните спорове от рода на "забрави всичко (за общото благо) за час-два". Общо благо обаче няма, а времето е именно only happy when it rains. Отвратително, последните няколко дни. А едва ли можеше да бъде нещо друго, щом реших да променя радикално отношенията към хората. Съжалявам, но нямам вече нерви за хора, които в най-добрия случай не са съвсем сигурни какво правят. Нямам и нерви да чакам да ми се обадят (а няма и смисъл, впрочем). И не, няма да "натисна пауза на митологичното ми сърдене", защото ти беше пределно ясно, че ще откажа да изляза където и да е било заедно със Станислав. Мисля, че също е време да определя приоритетите си, както често съветвам напоследък хора около мен.
"Нямаш си идея колко щастлива се чувствам самата аз, като видя как лицето му грейва, когато се появя."
"Права си, нямам."

Knights of the Round Table

Това е моят трибют към гения (идиотизма) на Монти Пайтъните.

I'm Going Slightly Mad

Закуска в 2 следобяд с бисквити "Закуска"-какао, ментово мляко и понастоящем най-разведряващото ми занимание - Монти Пайтън. Абсолютна класика, да, знам.
Обаче това беше в петък, а (вече) вчера се случваха някакви забавни случки с (вече) обичайните заподозрени и именно поради това сега ще ви пейстна една игра, за която ми каза Виктория.
The Rules Are The Following:
1. You shall put your music player on shuffle.
2. You shall press forward for each question.
3. You shall use the song title as the answer to the question even if it doesn't make sense. No cheating.

1. How are you feeling today? It's My Life - Bon Jovi
2. Will you get far in life? If I Could Fly - Helloween
3. How do your friends see you? Наздравица - Черно Фередже (Да бехме малко подпийнаали... Уужас :D)
4. Where do you find your inspiration? Also Sprach Zarathustra - Strauss (Темата от Одисея: 2001)
5. What is the story of your life? If Tomorrow Never Comes - Ronan Keating
6. What was high school like? We Are - Ana Johnsson
7. How can you get ahead in life? Hey Joe - Deep Purple
8. What is the best thing about your friends? Always Look on The Bright Side of Life - Monty Python
9. What is in store for this weekend? I'm Going Slightly Mad - Queen (no cheating, seriously!)
10. How is your life going? Married With Children - Oasis :D
11. What song will they play at your funeral? Бате Гойко - Хиподил (хахахаххахахахахахахха. не, не мога просто)
12. What do your friends really think of you? Gimme All Your Lovin' - ZZ Top *rock*
13. Do people secretly lust after you? Country House - Blur
14. How can I make myself happy? Starlight - Muse (знаех си, че трябваше да остана още една вечер в Белград!)
15. What should you do with your life? Explosivo - Tenacious D
16. Will you ever have children? I'm a Moon Around You - 22 Pistepirkko

Ей в такива моменти осъзнавам колко абсолютно несъвместима музика съм заредила едновременно в плейъра си.

Street Spirit

Wear your love like it is made of hate - born to destroy and born to create.

Тук трябваше да стои един цитат, но реших, че не си заслужава тъгата. Затова слагам два други и се надявам да спра да чувам за чужди нещастия.

Хроничното угризение на съвестта, както единодушно твърдят всички преподаватели по етика, е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите. - Олдъс Хъксли

Кой може да се съблече по-бързо за момиче?
С.В. : Аз мога за 6 секунди.
С.К. : Аз мога още преди да почнат да текат секундите.
С.В. : Не, не, аз отивам направо гол при момичетата.

Мисля да спра до тук с цитатите, иначе ще си изпълня една закана, отнасяща се до нещата, които препрочитам с удоволствие.

Discovery Channel

Днес с Мартина бяхме на лов за грозни животни. Едър рогат добитък. Големи бели птици. Всякакви зверове. И всички ни се изтресоха на тепсия, че и нещо отгоре, сами ни потърсиха.
Преди и след лова пием бири и ни е забавно, и се опитваме да не паднем на плочките пред общината от смях. Само от смях.
Като се прибрах, от комнет вече бяха благоволили да ми пуснат отново нета (след тази невероятна яростна буря) и си говорих със сестра ми. Съобщавам го тук не защото е нещо невероятно, а защото беше дълго и весело (и с допълнения около час по-късно). Говорих си дори и с Николай Б., с когото се запознах преди малко по-малко от година, на както изглежда, последната есенна сесия, на която присъствахме изобщо. Това хората го наричат адски късмет и за всичко пак са виновни снимките. Ами те всъщност по принцип са виновни за всичко така или иначе. Да го кажа така - някое от изкуствата.
На седмото от тях, обаче, съм малко сърдита в момента, след като гледах Dune не-линчовска версия. Не знам кой окипази хубавата книга, обаче заслужава публично линчуване. Oh well...
Това беше от мен, пичове, пазете се и не се давайте на гадните фешъни да ви отровят живота. (Ако тръгне да се случва, знаете на кого да се обадите ениуей.)

Autumnsong

Да се върнем на спомените от края на 2005.
С.В. (към С.К.) : И как ще коментираш факта, че момичетата си падат адски много по теб?
С.К. :Ми чи кой мой ми устои на чара?
С.В. : А, на чара, на тая изящност!
С.К. : А теб какво може да те надпи?
С.В. : Цялото училищно настоятелство. Заедно.

Сега да се върнем на днешния ден, 2007.
Ясно, застудява осезаемо, в София им беше снежното сефте за този сезон. Предполагам, че Етуил е най-щастливият човек (елф) в България в момента. Искате ли и вие да се посмеете? Помислете си за всички абсурдни имена на хора, които сте чували през живота си. Ето още няколко.
Или пък this is a mystery not to be solved.
В някакъв произволно избран момент тръгвам да издирвам Ten Storey Love Songs, а по време на това приключение попаднах на други песни, снимки и файлове отпреди две-три години. Sweet dreams are made of these, буквално.
Накрая останахме да се питаме само едно: "Кога, по дяволите, стана два и половина?"

I would picture it all

Преди около година (а може би малко по-малко) си бях едва ли не обещала да не си пускам никога вече музика от папката, където някои от изпълнителите ядат гълъби. Обаче не я изтрих - забавни спомени го наречете, ако искате.
А то какво?
Последното.радио отново е изпъстрено с най-различни звуци: от Йън Браун, Куийн и Ерик Клептън през Isan и Дъ Стрийтс до Металика. И за капак на всичко, с Мартина се провъзгласихме безкръвно и бездебатно за Blues-chicks.
Ok, next.
For everything a reason, хора, и това е самата истина, а до нея стигаме почти всяка вечер на картофи с шунка и индустриално количество кетчуп в, пред или около най-близката пицария. И като че ли всеки път обсъждаме едни и същи теми, едни и същи въпроси, а мнението се променя периодично на всеки половин час, примерно. И освен това вече мислим почти еднакво,
([02:21:36] Нели says: сега ще сънувам кошмари
[02:21:36] Мимз says: сега ще сънуваш кошмари)
което всъщност май не е нищо необичайно последната седмица-и-нещо.
Музиката за това време: Blue Oyster Cult - (Don't Fear) The Reaper

Cocaine

Чувствам се малко глупаво, съвсем забравих за Blog Action Day. Така или иначе, не съм в някакво морално-четящо настроение, допреди малко в никакво настроение не бях всъщност, а сега съм по малко от почти всичко.
(забравих да предупредя, че в този пост ще пиша истинските имена на хората)
И така, сис има утре изпит, което не е нищо необичайно за нея, както и фактът, че всъщност никой не е напълно сигурен утре ли е изпитът. Иля се опитваше половин час да ме убеди, че "ти трябва да поемеш Domino в Бургас". Прекрасно просто, Domino, Yo-Yo, ако има вестници Шах, Табла, Зарове или Бесеница, и тях ще поема. Предварително, някакви хора не ми отговарят в скайп, което е малко досадно на моменти (особено когато ке нуждая от информация за нещо), Марти пък, освен че е решила да ме успокоява дори когато съм прекалено спокойна (това не е ли моя функция по принцип, странно), пуска и забавни изречения от типа на [00:18:19] Марти says: предпочитам да не, днеска го видях и той най-приятелски ми кимна като гей. Виктория пък ме черпи кафе у тях и ми говори за текила-напивания. Други хора пък ми говорят за любов. (За бога, наистина ли всичко се върти около нея?!) Аз пък подскачам от единия форум, в който съм що-годе активна, до лубрикантския такъв, до последното.радио, блога ми и някакви случайни други.
Впрочем, внимавайте като ходите в Билла, днес майка се запозна там с германеца.
Черешката днес ще е музикална.

А на площада на Санта Гренада....

Днес е студено. Днес е много студено.
Обаче ние нали сме умнички и се крием само по някакви места, които са сравнително поносимо топли. И междувременно или се излагаме на билярд (аз), или мислим невероятни текстове за представяне на МП пред, всъщност не съм напълно сигурна, но има нещо общо с Брюксел. И така, ние съставяме някакъв невероятно показателен текст, в който се използват всъщност изобщо не съществуващи думи на английски, пр. the-Youth-Parliament-chairman-wannabe, the-Hair, the Hornet Masterkiller и, естествено, the mainos (да се произнася "майноус").
Това е много, много зле, щом се занимавам с такива глупости, като писането на пост като този.

She moves in mysterious ways.

Somewhere over the rainbow

Може и да е забавно, приятно и всичко останало, обаче на мен в момента ми остава само да слушам песни, които ме карат да се усмихна насила. Наистина.
И май че вършат работа, защото се сещам за забавни моменти и гафове, продължаващи секунди пред стотици хора и които са свързани със свързани по някакъв начин със съдбата ми хора.
Или може би не.

Cigarettes & Alcohol

Ако бях с кофти чувство за хумор, сега щях да публикувам разни клипчета от Сърбия, които завършват почти еднообразно - на фона на сръбска музика или с наздравица.
Обаче не съм, затова си гледам сама разни клипове на Емир Кустурица, защото освен всичко, не съм в настроение за друго в момента. Да се разбира, в настроение съм за някакви странни песни и дискографии на необичайни иначе за мен музиканти.
"Какво те ебе, слушай си каквото ти се слуша в момента."
Да де, нищо не ме.
По тази причина си харесвам някакви неща - интересна книга, нов мобилен, готини спортове, които да практикувам при достатъчно свободно време и нерви.
Марти, мацка, и аз си мисля, че си заслужава, обаче наистина съм аут ъф идеи.

In the maze of her imagination

Защото само аз знам какво наистина става в главата ми, всяка една строфа, всяка една снимка, всеки един акорд, всяко едно замахване на четката, всичко това съм аз, а няма как да го обясня. Само да знаеше, нищо нямаше да е такова, каквото е в момента.
Защото не искам никога повече да плача така, както плакох сега, както никога. Защото причината трябва да е отдавна забравена. И за всичко съм си виновна сама, до последната дума в съобщенията ми. И няма на кого да го покажа, какво като майка ми е в съседната стая, най-близкият ми човек е на 3000 км оттук, а в момента дори на малко повече, другият е музиката, ала тя все ми казва да слушам сърцето си, както впрочем и други хора преди това, и точно заради това се налага да страдам. Защото ми бяха казали, че в момента, в който усетя как спирам да мисля за друго, освен за все още несъществуващи моменти в бъдещето, трябва да уловя момента. И винаги го хващам, и винаги това ми навлича все повече и повече беди, и мамка му, не искам повече животът ми да е шибана ирония с всичките си съставни части, и да съм непоканена част в чуждите животи. Не искам да ме прекъсват. Не искам да решават, че съм достатъчно малка за морал, но не и за съвети. Не искам непрекъснато да ми повтарят как съм трябвало да помагам на майка, защото тя е преживяла много и не й е лесно. И пак същите тези да си мислят, че мога да спра света да се върти и да наглася слънцето под по-полезен ъгъл, че имам решението на всички проблеми и въпроси, и че някак си имам сили да поглеждам снимката в портомонето си, без значение колко ми коства това. Колко бързи вдишвания и издишвания трябва да направя. Те дори не знаят за тази снимка.
Аз мога да съм нещо повече от този твой сън с тъжен хепи енд.
Но пък сънищата са прекрасно начало за красиви разговори, по всяко време. И бих могла да приема предизвикателството да съм част от тези разговори.

Четете надолу.

And then I tell her

Върнахме се от Белград, бих казала по-скоро благополучно, отколкото каквото и да е било друго, въпреки че днес ми казаха някакви неща, които предполагах, че най-вероятно са били така, но I couldn’t help it, както понякога ми се налага да повтарям.
Може би ви е интересно какво се случи в Сърбия, обаче в момента единственото, за което мога да се сетя, са музиката, снимките в апарата ми и труповете на стършелите.
Ще ви разкажа само за резултатите от 4 дни странствания по влакове и/или автобуси.

1. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. По-скоро никога не са, по това не значи, че винаги ще оставаш неприятно изненадан.
2. Отново ми беше доказано, че съм отвратителен човек, разбира се, защото никога не съм, а и едва ли ще се науча да си прикривам емоциите. Не, не съм emo. Ок, сорри на всички батки/майни по въпроса. I simply cannot help it, нали ви казвам. Впрочем, за какво ми трябваше да си скапвам настроението последните два дни? `Щото имам невероятното умение да си набивам в главата всякакви филми и да го осъзнавам, но да ми трябва тройно повече време да се измъкна оттам. Предполагам, че се предава наследствено. И да се карам с хората за разни глупости по време на. И да съм хронично мрънкало, когато наистина нещо ми е скапало настроението. (Както вече съм казвала, не винаги е лесно да чуеш другите какво мислят за теб, но ще напиша само онова, което отговорих и в момента : „Мерси.” Наистина го мисля.) (добре че поне по снимките съм усмихната). И не съм особено наспана, и си изхабявам последните сили в опит да донапиша този пост .(понякога просто трябва.) Сорри, отново.
3. Въпреки (вече миналия) ми рожден ден, не, явно не ми е разрешено да си поискам дори мъничко повече от това, което останалите смятат, че ми се полага.
   
4. Music can be someone else’s girlfriend too.

И после хората, които видях в София. Това е другото положение, в Бургас никой не остава.
Без злоба и лоши чувства, нали? Важното е всичко да се оправя в един момент (било то и с помощта на един тиган по главата на авторката на този пост.) Пък и както казва Георги майно : „Няма страшно, така или иначе всички ще умрем.”

My Favourite Game

Значка на Siouxsie and the Banshees за Марто.
Цветя от панаира и Слободан за Льо.

Този път списъкът е мизерно кратък, а изпълнението му - почти невъзможно.
Въпреки това цял ден събирам разни мисли и идеи, пожелания на квадрат, пия страхотно мохито в Карамел, после бяло фрапе в Бродуей, на бара(не е нужно да ми напомняш, че се превръщам в сестра си) и предложението на Елена ми се струва приемливо (особено в моментите, когато тя ще бъде далеч (далеч оттук), особено в студените зимни дни/нощти, когато няма да има с кого да пия горещи напитки в Славейков или след парламентарни събрания, да ми дава разни напътствия, ех, суийт мемърийс ъф майн. (превръщам се в пълен идиот.)) Обаче днес ми е разрешено дори да говоря забавни глупости и да се радвам на хората. (В някакъв момент - и на най-опасното животно, обаче не съм чак толкова нарцистична.)
Ок, next.
Отивам да гледам IQ, за когото говорих два дни поред преди седмица, после си достягам багажа и ще се видим на седми, нали?

She moves in mysterious ways.

With drops of Jupiter in her hair

Тичам през последните часове на 16-те си години, или може би по-скоро си представям как тичам, а всъщност едва вървя с нечовешкиогромната откровена рана на глезена ми. По-късно и при идотски обстоятелства се заливам с кола, която прониква до въпросната рана и боли, ох, боли, обаче никой не разбира за случката.
Днес ми се слушат песни за хем (едно)-хем (нещо съвсем различно), малко по-носталгични ще кажат незапознатите.(Не, всъщност те дори не ми напомнят случки от лятото/Коледа/предсезонно/каквото и да остава там, просто ми харесват.) Или може би и най-вероятно ще ме боли главата, но така или иначе имам нужда от такава музика, от моята си музика, за да не изпадам в лоши състояния, и наистина си мисля как нещата могат да бъдат различни „ако”.
Today my boyfriend (music) has a holiday.
Всъщност, може би нищо не трябва да се променя. Life’s good, нали знаете. И въпреки че нямам никакви нерви и още по-малко време за малоумниците, изкачащи от всеки ъгъл, винаги ще намеря време за някои от имената в списъка на телефона ми, bold-нати едва ли не, хора, започващи с цялата азбука и дори няколко знака отгоре.
За незапознатите, споменати вече горе, от музиката става най-добрият приятел/приятелка. Никога не може да ти изневери, да те зареже или да иска да те запознае с родителите си. И въобще не настоява да се натискате пред всичките ви приятели на масата. Само ако си го пожелаеш.
Имам нужда от Chris Cornell.

PS. Съжалявам, песимисти, реалисти и всички останали. Ще си прекараме добре, страхотно дори, дори само защото наистина имам нужда от всички простотии да ми се махнат от главата за известно време. Седмица е ок. Единственото, което може би ще ни попречи да стане прекрасно, е инатът на останалите. Да видим. Между другото, утре ще ми е разрешено ли да поискам малко повече, отколкото би било редно?