Different Sound

Запоследно днес се оглеждам наоколо, нищо ново, а десния лакът съм си го подпряла на един червен скицник, листи с думи и международния паспорт най-отгоре.
Отдавна не съм (това като че ли не е точно хвалба) нареждала така някого, да не говорим, че говорим за по-възрастни от мен, а всъщност и от майка, може би, пълни софийски глупости, моля ви се, скрийте се някъде, защото ви очаква не ударна, ами направо симфонична група. В комплект. По двама, по трима, по четирима: колкото трябва. Това е положението, броят на кадрите не винаги увеличава качеството на извършената работа.
Ама тази жена наистина щеше да изяде някакъв много голям бой в един момент.
Както и да е, всъщност ще използвам мястото, за да ви подканя да си купите новата книга на Богдан Русев - "Ела до мен" и да обявя, че всъщност рождения си ден ще го празнувам.... Три пъти?
Прекрасно, the more - the merrier, така или иначе. Заминаваме за Сърбия по някое време около сряда, т.е. приемете, че вторник отивам да празнувам след даскало с дъ Ивето или с когото (когото, Марто) друг се навие и да събирам пожелания в кутията от черепна кост, а няколко часа по-късно отспивам във влака. После още веднъж с другите трима (четирима?) в Белград и веднъж в дългоочакваната и дългоплануваната София.
Така де, то може и да си псувам софийските колеги понякога, обаче какво да направя, или по-скоро, какво е виновен градът за хората в него?
Като цяло и както винаги, нищо не се знае до последния момент.
Прекрасно, ви казвам.

PS. Поглеждайки назад към днешните събития, всъщност отдавна не се бях смяла така на някакви глупости, които сами си ги правим. Стойностни филми, друг път.
И поздравете Сашко от наше име. :D

The Cure-Friday I'm in love

Ако някога трябва да направя някакъв списък с вечните позитивни песни, тази ще бъде на челните позиции.
Cure е глагол, показващ крайния ефект от процедурите, treat е самото действие на лекуване, а heal се използва за рани и белези.
I don't care if Monday's blue
Tuesday's grey and Wednesday too
Thursday I don't care about you
It's Friday, I'm in love
Между другото, ако всичко се развива извън всякакви планове, но достатъчно непредубедено спрямо събитията, другата седмица ще бъде прекрасна.

Chased by... I Don't Know What

Днес решавам, че трябва да се чувствам добре, въпреки че всъщност няма някаква специална причина. Не намирам подходящите заглавия, а всички наоколо твърдят разни неща; че лятото не било свършило все още, че в очите на някого валяло (слънчеви очила!), че спането=чувство на вина и че между живота и смъртта имало нещо.
We rule the world together
With out secret codes
And plans we can't remember
Освен радио "Восък!", което не е восък като радиовосък.
"Мостът не е всъщност мост, защото не прекарва от едно място до друго, ама и кей не е, защото на кея акостират кораби. Това е мостокей." -майка

Впрочем, отдавна не съм имала толкова разхвърлян пост. Рошавите мисли са опасно нещо, помнете ми думите. А Snow Patrol ме карат да се чувствам най-щастливото момиче на света.

Ain't Nothing Wrong With This

Като отвориха темата за сънищата в един друг блог...
Ако имаше едното лесно, щяхме да си избираме кога сънищата ни да се материализират. Alas, това няма как да стане.
Затова пък сама предприех някаква "пълна промяна" на многострадалния си тригодишен мобилен, смених му мелодията на звънене и бекграунда, и сега - предоволна и с инжектирана смъртоносно голяма доза ендорфин, смятам да се върна на занимания от преди два дни, преговор на думи (от 5 до 7: "Страй се, преброй се!"), четене и всъщност наистина май няма по-приятен край на деня от това да се излегнеш удобно в леглото, да си пуснеш музика и да намалиш разстоянието до последната дума в книгата с една глава.

Но все пак си остават просто сънища, нали?

This one goes to the one I left behind

Всичко е еднакво: все едно, че гледам бившите си съученици от преди 5 години. 5! Само че този път са лъскави списания на голи каки вместо безсюжетни филми след 1 по скат.
А пък всичко останало - то ми напомня на първия майски дъжд, носещ по малко надежда с всяка капка, ако ми позволите така да се изразя.
Също така как последните три вечери се събуждам точно в момента, когато по радиото засвирва Don't Stop Me Now, или глупостите ни в 6-без-10 (българско време) и как учителите мълчат.
Другата седмица ще ни спускат до Несебър (Созопол?) и обратно, май че е е свързано с някакви "младежки предавания от различни телевизии, които после ще трябва да оценявате и освен това да говорите на английски и на немски, аз те знам теб, Нели, че това го можеш". Или нещо такова.
Впрочем, когато снимаш по разни балове, изпращания и прочее, идеята е не просто да снимаш някакви хора, които се разхождат наоколо, а да ги уловиш в забавни и запомнящи се кадри, и по възможност - в най-добра светлина.
If I just lay here, would you lay with me and just forget the world?

Rock'n'Roll High School

Това е положението, уважаеми зрители/читатели, дъ бест таймс ар йет ту към, обаче преди това трябва да преживеем възраждането на невероятните училищни традиции в правенето на входни нива и катми, както и в ученето на думи за ъдванст, а безсмъртните градски класици започват с кроежите и плановете си още от 9-до-10-сутринта, по време на иначе така наречената стачка. (Как започваме учебната си година? -С едночасова почивка. Майко мила.)
Нямам намерение да се хвърлям в диви идеи какъв ще бъде новият германец, или дали Ангелова по химия е онази митична Ангелова с кодово име Миглена А. (за пред директорите).
Сериозно, ще бъде рок-ен-рол хай скуул, помнете ми думите.
За бога, това го преживявам вече 11та поредна година. Феноменът "първи учебен ден" е наистина толкова безмислен, нещо като феноменът "рожден ден", който почти винаги се превръща в "рожден уийкенд", а тази година и едва ли не "рождена седмица". Но така или иначе трябва поне веднъж в годината да се появим в училище, поне да дадем по едно цвете на класната...
Това последното изречение го забравете.

Ok go.

Is it just the same time of year

В този пост ще напиша всичко, което ме мъчи последната седмица, или поне толкова, доколкото ми позволява собственото ми чувство за свобода.
Не искам С, не искам С да изниква на всяко едно място, не искам С да е пред погледа ми винаги, когато се обърна, не искам С да е през три стола, докато си пия чая, не искам С да прави всички онези неща, на които трябваше аз да бъда с приятелите ми. С хората, с които се чувствам свободна да правя всякакви дивотии, защото не ми пука, че те ще ме видят. Не искам те да се обаждат на С, искам поне веднъж да се видя само тях и много бих искала те да го разберат. Не искам да съм болна и любимият билков чай да не ми е вкусен, защото не мога да му се насладя. Не искам повече да ми се налага да пиша такива постове и не искам да чакам до октомври.
Мамка му, толкова ли много искам наистина?

Snowboard

Нелито си има нова мания - да си сваля разни предавания на BBC Radio 2 и да ги слуша на плейъра си. Бих казала, че това са най-смислените минути, колкото и нелогично да звучи (имам предвид дебилите, коио водят някои шоута, но пък става въпрос за ВВС, няма как да са зле).
И, само за протокола, в момента ласт.фм ми е далеч зад приоритетите, пък и му се сърдя, защото не ми е отчел нито една от песните на Oasis, която слушах преди два дни. Нищо! Освен това компютърът в момента бръмчи като развален украински трактор пред разпад и освен че ще го водя на преглед при Култовия Данчо, избягвам да слушам музика от съображения за сигурност (и от малко страх).
Като споменах преглед, спокойно сис, кучо е ок, само дето ще трябва да го мажа с някакъв разтвор докато свърши, а това може да отнеме доста време. Един вид, приготвяйте спирта, приятели, защото усещам как на ден ще ми се появяват по 4-5 нови белега от кучешки зъби.
Is someone getting the best of you?
PS. Някои хора вече са започнали официално студентстването си. Да им е на късмет, и на тези които ще започнат близките седмици също.

Waiting For Tonght

Ladies, lets rock 'n' roll!
В крайна сметка съм единствената престрашила се да прекачи "елитния" праг и да даде 25 лева, но това се случва от време - навреме. Това е положението, приятели, тези пари съм си ги изкарала съвсем сама и смятам да ги дам за нещо, което си струва, по моя преценка.
Наистина, въобще не съжалявам за тези пари, да не споменавам всичките пари, които дадох за бири.
Dream on.
Чувам се най-после със Савата и си говорим някакви глупости.
"Ама ти не изглеждаше въобще щастлива" -казва Марта и сигурно е права, не знам. Просто наистина искам да то видя този човек.
Междувременно ме пускат на една пиеса безплатно, а аз едва не се разревавам от смях. После се случва нещо подобно, но когато трябва да си тръгвам от Анди Флечър партито.
Какво следва?

A Night At The Roxbury

Вечер І: Две вечери в Китен и все още си мисля какво бих правила, ако наистина бях започнала работа тук, освен може би, че щях да набия онези двете софийски лапета, които хвърляха камъни в басейна.
Отиваме в ресторанта, още от вратата се дъни Here Without You, а аз обяснявам на майка, че всичко е ок, стига да не пускаха такава музика. „Не разбираш” е работният й отговор и аз нямам намрение да й обяснявам някакви логични неща, като например, че не ги карам да пускат Oasis, макар че Oasis в момента не биха били съвсем лишени от логика, обаче всичко се оправя, щом собственикът започва да свири Вивалди. Вивалди е ок. Everything on its place.
В момента обаче не мога да се оттърва от натрапчивото чувство на спокойствие, сорри пичове, обаче аз съм градско момиче и съм свикнала на бързината и нормалната градска шумотевица. И спя на музика!
В събота, когато е планирано завръщането ни, смятам да си прекарам нещо като чудесно (засега само чудесно, прекрасното го оставам за понеделник).
Отново този понеделник, гледам (и чувам) с какво спокойствие, почти без интерес реагират хора, които са били на концерта на Депеш Моуд миналата година, да, ама аз не бях, затова засега на дневен ред е ходенето в Елит, било то и сама, което се случва примерно седмица след като, минавайки вечерта покрай клуба, със сестра ми решихме, че само някакви мухльовци ходят там.
Прекрасно.
26.02.2007 14:28:52 : ti si muhla.
No bad feelings.

Вечер ІІ: Събуждам се с натрапчивото чувство, че времето е решило да си направи някаква гадна шега с мен. Петък е7ми, нали? Трябва да е седми, четвъртък беше 6ти. Обаче не може да е 7ми, защото Анди Флечър-партито е в понеделник, 9ти. С кофти сив облак над главата поглеждам календара в телефона си.
Такаам.
Само не разбирам защо майка не се усети, като й казах какви са ми плановете понеделник вечер. Предполагам, че може и да е знаела, но да се е надявала да отида до Елит и да установя, че съм пропунала партито и да не й се налага да ме чака цяла нощ. Това е майка, все пак, всичко може да се очаква от нея.
Което и впрочем би обяснило защо изглеждаще толкова разочарована, след като й съобщих грешката си.
И след еднодневен размисъл на тихо и спокойно в Китен, реших, че който и да ми е правил някакви лоши в миналото, в момента сама си тровя живота отвреме-навреме.

The best times are yet to come, indeed.

Indian Summer

Вървя безславно час и нещо из някакви улици, за бога, за първи път ги виждам, а живея на не повече от десет минути оттук. Някъде наоколо живее Виктория, наоколо би трябвало и да са и театърът и съдът, и градинката пред него, същата градинка, където през деня няма жива душа, но явно привечер всички настоящи и не-в-съвсем-далечното-бъдеще бъдещи пенсионери се събират, за да обсъдят поредния сериал. Или както казва Джоуи: "Не гледам сапунени сериали. Имам си собствен живот."
Опитвам се да се ориентирам в тази невъзможна матрица от ненужно поставени странни ъглови сгради и строителни отпадъци, а в главата ми бучат реплики от последните два (почти слети) дни, днес Фреди би навършил 61, времето ще се разваля утре, а аз ще съм на Китен; или хората, които въобще (никога) не са си на мястото, съботни уговорки по никое време и как не съм много сигурна дали искам вече да е месец по-късно.
Докато разхождах кучето в убийствено ранния час 7:30, въобще не си представях така деня. Най-малкото, защото реших като никога да слушам радио вместо моя си музика, нещо такова си мислех и 12-ина часа по-късно, но всъщност Snow Patrol и онова момиченце с жълтото колело спасиха положението.
Remember the best days are yet to come.

So this is good-bye

поне до декември, живот и здраве

Spinning Around

Разхождам кучето и съм си подредила 2 плейлисти в плейъра - Playing the Angel и сборни песни за подскачане и хилене. Предимно за хилене. А хората ме гледат странно
"Какво ли пък се хили толкова, ми не си гледа кучето?",
или другото, като започнат да ми говорят, а аз съм увеличила звука на макс. Сорри, пичове, не ме интересува дядо с кои кучета и собственици завързвал контакти, аз съм асоциално момиче с хронична наклоност към насилие и музиката ми е по-важна от това да ви отговоря как е Сънчо. Еми, пред вас е, решете сами.
Започва Precious и идва време да се правя на секретарка по поръчка или добрия вестоносец, нещо такова, и решавам, че Марто никога повече не трябва да прави експерименти с коса нула-номер. Както казва сис: "Сигурно прилича на мутра."
После започва Кайли, която аз не слушам в малки изключения, но уважавам до мозъка на костите, защото тази жена е преживяла всичко, ама наистина всичко. Малко като Мадона, обаче без изгъзиците с Бритни. Пък и е австралийка. Тя пък ми напомня на едни тайни видеота на Никола, където той си танцува по неговия си начин (и неизменното размахване на крайници) и хиленето ни около него.
And did I forget to mention
That I found a new direction
And it leads back to me.