All good things come to an End

Състоянието на хората предколедно, следбарово, отчайващо. Трябваше и аз да бъда с тях, но непредвидени стечения на обстоятелствата ми предложиха друг вариант. Приех. А сега си търся занимания, които да убиват времето до пристигането на сис.
Чистене.
Ок, трябваше да дойда снощи и всъщност ми беше малко гузно, но повече съжалявам, че все още не съм се научила да летя и да правя клонинги. Съжалявам също и, че не успях да дам подаръка си на Ивето. (И предчувствам как днес, утре или дните наоколо ще ходя до МР, за да си поправя грешката.)
Всички хубави неща имат край обаче, затова трябва да спра да си губя времето поне до второ "след" и да се занимая с по-важни неща, за които се каня последната седмица.
И няма да казвам на Валя какви текстове намерих на една нейна адашка. :)

I don't feel like dancing

Днес пощата, предизвистяваща нови събития в последното радио, ми говореше на испански, а аз по традиция разбирах точно толкова, колкото да знам какво да правя. После по последното спасително радио пускаха коледни песни на същия този език, на френски, на български, на Франк, на разни изпълнителки-които-не-са-ми-в-музикалните-приоритети. После бяха Scissor Sisters и на мен ми се дотанцува, каквото и да се пее в песента.
А пък сестра ми лети днес след около 15 часа лети насам и сега вече наистина скачам и танцувам, нищо че песента има тъжен happy end.
Аз мога да съм нещо повече от него.
Дали вечерта ще прекарам в приятната компания на баба, дядо и Сънчо, дали в шумната компания на класа ми и после във веселата и очакваната компания на Ивето, само времето и положението ще покажат.
Знам само, че сутринта ще извинявам чужди отсъствия, ще чистя стаите ни, а следобяд ще е времето на приятната почивка.

Безплатни мисли

Винаги съм знаела, че има нещо общо между всички онези случайно появяващи се събития през първите четири години от училище. Но това е прекалено далеч в миналото, за да си го припомням, по-далеч даже и от Стария режим в Англия.
Не си заслужава.
Ромът отпреди няколко часа събуди мечтите ми да пътувам с кораб накъдето и да е било и да стана пиратска дъщеря, която кръстосва моретата, но не ограбва богатствата на другите кораби, а предрасъдъците им към пиратите.
"Ако да следваш правилния курс понякога изисква пиратски подход, то значи пиратството е правилният подход."
Единственото, което желая в момента, е да ви харесат подаръците ми, а този път те ще бъдат старателно подбрани в компанията на Ивето, та се надявам изборите ми да са по пиратски подходящи.
Иначе искам още седем хиляди неща.

Безплатни мисли

All right, now. Still.
Не ме интересува дали съседите ще ни чуят, или по пода ще се повявят пукнатини на мястото, където паднах за трети път.
Музиката е незначително значителна, нали? Тя знаменува началото на ваканцията и края на годината. Не гледайте облещено учудени, за мен ваканцията вече започна (а и беше крайно време, след всички нощи и цялата тази еуфория около оценките).
Официално се отдавам на съществуването си от утре вечер, където славните оцелели герои от МП ще ядат и пият(бирят, ракият, водкят, уискят, ромят или каквото им е на душа). Но пък и преждевременно мечтая за петък вечер, когато щем-не щем, няма да приближаваме гимназията чак до 08.01.2007. Очакват ме събития, опасно напомнящи онези от юлската сутрин, но с други хора/друг човек/други места.
Ех, Иве, злато, какво да ти взема за Коледа? Алкохол явно няма да е, ще свърши прекалено бързо. Ще го измисля, но се надявам да ти хареса.

Иначе не прекалявайте с очакванията си. Може и да се окажат напразни притеснения.

Тиха нощ, свята нощ

или причините, които ме крепят предколедно.
1)22-ри е датата, на която сис лети обратно за България.
2)Приятелите са нещо много важно. Пък и от опит ви казвам, едно ранно сутрешно кафе на 25-ти с добър приятел оправя настроението за цяла година напред.
3)Семейството, къде забравих семейството? Коледа е един семеен празник. А и няма нищо по-непредвидимо от семейните сбирки.
4)Подаръците: Дойде ли Коледа, всички се разтичват като ненормални и само се чуват някакви писъци "Подаръци, какви подаръци???"
Ама моля ви се, я се успокойте! Май всеки дава съвета за жеста, а никой не го взима предвид. Сигурна съм, че всеки един от вас(нас) предпочита да му подарят нещо мъничко, но в което са вложени всичките чувства на един човек. Да не забравяме уникалните пожелания, които сме способни да измислим. ^^
5)Ромът, с който аз и Ивето ще се поздравим за Новата година.
6)Мечо Пууухх! Нищо специално, просто е пич.

Edit. А толкова много ми се искаше да видя М за един последен път за тази година.... И сега той ще замине в петък, а аз пък в седмицата след него, та ще се видим чак догодина. Жалко, тази година пропуснахме много възможности да се видим и ми е малко кофти. Догодина ще е друго, обещавам.

Don't look back in anger

Big fake smiles, this time they're only mine.
A new generation of impostors has come and it's our sacral duty to greet them every single day.
Cause Time, Time is my everything. Time is what we always need, but It's always not enough.
Keep your eyes closed, I've got something to show you.
The scissors are on the ground, despite he has cut off a little piece of my hair. This Time I just want you to find me while watching the dawn selfishly. [I'm not lost, but under the blanket. Kommst du mit?]
Who's playing? Who's playing?
Snow Patrol?
No, tomorrow my sis goes to Morrissey.

Красиви хора

8 of 140
Това ли било да си пристрастен?
Да ти се причува постоянно звънене на вратата, както преди седмица - завъртане на ключ?
Нима има кой да ме убеди в обратното, а и също, че в понеделник няма да ми се наложи да бягам от химия, например?
Или както пише дъ Ивето "Що за забавления имаме ние ... да се чукаме и да танцуваме?" И да се смеем на глупави вицове, които не разбираме?
And that's why I'm wondering why
You had to tell me
What's going on in your head
What's wrong
Come around to another time when you
Don't have to run

А ние бягаме, бягаме всеки ден. Всеки ден е бягство от противодействията, от понеделник до петък. А събота и неделя бягаме и от хората.

Този път вратата наистина звънна.

Edit. Не, няма да бягам от химия, просто дадох пример.

She says

Всичко се решава на момента.
"Тръгвай. Не закъснявай.; Не тръгвай. -Закъснявам."
Алиса се прокашля тихо и си поръчва поредната текила в любимия й Зелен бар, а до нея са седнали няколко спомена.
"Време е да си разреша проблемите."
Но преди това кани няколко от бъдещите си спомени на танц, за да се случат. След поредната чаша дансингът се превръща в дома й, а Остава се преплитат с U2, Goo Goo Dolls и James Morrison.

И всякакви други подробности, за които има време. На всеки пет минути си търси извинение и оправдание, за да не присъства на поредното оплакване на несъществуващи задачи, а след това ще намери време да си облече полата и ботушите и да се събере за пореден път с колегите утре по обяд.

When everything feels just like the movies, yeah, you bleed just to know you're alive.

No ID

Почивните дни са за това, за да почиваш. Затова

Пожелаха ми една шоколадова събота, но тя имаше вкус на нектар от кайсия и така ми харесва достатъчно много. Не ходих на рисуване, но това означава много по-голяма почивка, отколкото можете да си преставите. Успях да се накарам да пооправя преди, а се оказа, че единствените условия за подреждането на стая са два свободни часа и лека вътрешна мотивация. (Този път - помощ за проклетия звук на компютъра, не че стигнахме до решение и единство по случая. Следват някакви предложения за куестове, но до това има време.)
Неделята започна и се очертава да завърши скучно, без неделен сутрешен дъжд, без неделни разговори за отчаяни контролни (не, пардон, това го имаше, но темата беше изпити), но за сметка на това с ранно ставане и още по-ранно рисуване на нечовешки отвратителни капители.

The rest is still unwritten, но преди това трябва да мине изпитът във всичките му форми и дни (за което пожелавам късмет на целия випуск 2007), след което ще се отдадем на един рокендролл ден. Нали?

Breakfast at Tiffany's

Този път няма да си спазя обещанията. (Освен за душ-гела с мед и мляко.)
Защо пътувам толкова много? Сис, защо сме обречени в едно вечно пътуване до различни части на континента? Не че е лошо, напротив, няма нищо по-велико от това да разпознаваш различни кътчета на света.
Живеем в моно свят.(А той се появи точно на тази реплика.)
Нещо повече, понякога имаме нужда само от една пейка, откъдето да наблюдаваме кучетата в градинката, или от едно мъничко късче пясък/сняг - зависи от сезона.
Глаголният проблем няма да има край, не и в това полувреме. (По пък преди минути вкарах гол.)
За снимките пък не ми пука вече, такава съм, такава излизам на тях, ако не ме приемате, направете по-добри.

This is my december.