Doesn't mean I'm lost

Пътят от училище до вкъщи ми отнема точно веднъж Champagne Supernova, два пъти The Importance Of Being Idle и четири песни на Fratellis време. Не знам защо го споделям, може би самата аз се очаровах от това си откритие.
А утре съм на изпит. От онези, за които няма как да седнеш и да назубриш един дял от учебника или да си залепиш пищови под седалката на стола ти. Освен това някъде към средата на миналата седмица стана ясно, че в петък ще се случва всичко накуп. Ще се случват митове и мигове, и зелена мента във В., и песни някъде нанякъде. После в събота всичко останало, разнасяне на папки и недоспали физиономии, сигурно и липса на правилните хора за добро утро.

И, с любезната помощ на един френски приятел: Tous les flics sont connards!

The freaks are rising up through the floor

Днес бях на училище до 19.20. Точно така, до 19.20. И нищо от това нямаше да бъде такъв проблем, ако за това не бяха виновни групичка зайци без явна работа и без явни задължения като домашни или занималня.
Сега няма да говоря за това, наистина, защото ще звучи крайно нагло на фона на онези, които всъщност имаха всичките седем часа (а не като нас - само последните два), да не говорим, че всъщност кой се е засилил да ходи на училище така или иначе? Айде, моля ви се.
Напоследък отвсякъде звучи само и предимно хубава музика, а под хубава знаете какво разбирам аз, наистина е толкова прекрасно щом толкова добри банди решат да издават албуми едновременно. Освен това имам много голямото желание да правя разни неща - да рисувам, да пиша и да довършвам всичко незавършено, но алтернативата да поспя час повече ме врече неусетно.
Ето как се случват тук нещата - не съвсем монотонно и еднообразно, но някои елементи от движението на елементарните частици имат нужда от подобрение. За петък още нищо не се знае.

I hung around in your soundtrack

Когато замина догодина (накъдето и да е това), едно от нещата, който ще направя, ще включва пълна чистка ала-сталин на скайп-, айсикю- и фейсбуук-абонатите, които просто си седят и запълват числата. Не знам кои от тези хора в момента седят и четат този точно определен пост, но се съмнявам, че щом са имали желанието времето да го направят, въобще някога ще ми се наложи да ги трия откъдето и да е.
И докато останалите просто го правят, аз го обмислям със знак за едно друго време, когато ще премахна наистина всичко старо (без сестра ми и още точно четирима) и ще започна начисто.
Наистина не искам повече да съществувам тук, където всеки е навсякъде и всеки познава всеки. Само не ми казвайте, че Бургас не е развъдник на слухтене и презиране.

You cry out in your sleep

Днес преминавам през всички емоции наведнъж и искам това да спре. А сега ме боли главата. But love, love will tear us apart again.

All we know is that we don't know

Няма как да ви обясня всичко онова, което ми се върти в главата. Няма болезнени спомени, честно ви казвам - няма. Всичко в един-единствен момент се изпарява и остават само някакви усмивки или "отворете си очите, че донесоха нечия бира".
Не, не, не искам да говоря за мафия - нея съм я обсъждала при много други ситуации и на много други места. Мислих си за някакви хора, на които съм им свикнала на навиците и реакциите, на отговорите, на шегите. Ама аз за тези хора си мисля последно време, а и няма как да е иначе, щом се появяват отвсякъде и по най-неочакваното време и място, не танцуват в кадифени стаи с кристални полилеи и не крадат ритми, нито са герои от ненаписан разказ за магьосници и котки; по-скоро работят и след това вървят по бургаските улици сами и късо подстригани.
А аз, добронамерена (както рядко), ставам жертва на чуждите спомени. Които ги няма.

Link it to the world

Напоследък се случва да не съобщавам почти нищо за пътуванията ми, по една или друга причина. В този ред на мисли, с удоволствие бих обяснявала на всеки трети непознат за красотата на Гърция и типичността на гърците. Обаче искам да говоря за етиката.
Етиката, драги ми Смехурко, не е дума от кръстословицата. Ще се опитам да я заместя с български еквиваленти. Некоректност. Незнание. Ето такива неща ми се случваха последните четири дни. Но нека не развалям момента със снимките с неприятни спомени за това как почти ми откраднаха момента на Оейзис. (Благодаря, благодаря. Пъдпъдъци.)
Иначе ме посрещат със забавни новини и други подобни, с добри включвания отсам и оттам. Нищо конкретно though, освен мерси-та за Ася (Morning glory щеше да е двойно прекрасно, ако знаех, че си ти и не бях затворила. Wonderwall познах обаче и беше дори тройно по-прекрасно, самият факт, че си се сетила.) и за Ири (ясно защо. Не вярвам и няма да повярвам докато не ги видя с очите си).
Вече имам нужда само от нещо топло и сънищата ми да спрат. (Винаги тези хора на непознати места и непозволени ситуации. Винаги едни и същи.)
And maybe I can justify the bad things in life that I've done
So I call out for feelings I know that don't never exist
I won't be ashamed of my bones and my blisters

Your destiny may keep you warm

Трябва да отида, имам нужда от този концерт, имам нужда от всички концерти на света, за да може поне за два часа да завладявам света и после да му давам отпуска. Имам нужда и от онзи прекрасен шоколад, неоткриваем тук, но все пак - съществуващ някъде. (dete! Ти си виновна и благодаря за което!)
Утре заминавам за Гърция, а в момента имам сили да стигна само до леглото и да се завия под прекрасния мек юрган, и да сънувам ужасии и чудовища от старо време, спомени и несъществуващи сенки също.
Life on the other hand won't let you understand
Why we're all part of the masterplan.

Train

Не знам какво ще кажат другите по въпроса, но според мен единственото, с което наистина ще запомня снощи, е влакът на метър от нас, вятърът и търсенето на въздух, почти когато се извива буря и търсиш спасение от забиващите се прашинки. Освен това е страшно, да, страшно е и останалите потвърждават, нещо толкова голямо, иначе не му усещаш големината, да мине покрай теб с някаква скорост. It blew our heads off.
Или хлебарницата след това, играта на "Калинке-малинке" и тъмните тъмни улички на Обеля и околността.
Иначе цялата вечер можеш да я запомниш като един наниз от едно-след-друго, хора, които не съм виждала от Нова година или от месеци така или иначе, и също от хора, които може би няма да видя отново до Нова година, иначе наистина ми липсват такива случки. И, може би не заради друго, но искам да събера още малко спомени преди да замина нанякъде, защото после не знам дали въобще бих искала да участвам в такива събития тук.
Не, не, не така. Беше хубаво, наистина, и благодаря на всички за настроението месец и половина преди изпита, благодаря за изтърпяването, за странджанките и домашната сангриа.

Just try not to worry, you'll see us some day

Тъкмо привърших с петната и други такива започват да ми се привиждат навсякъде, а те наистина прииждат на ята и групички от по 5, по това няма никакво значение.

Днес видях С. със спомени отпреди Времето, онова Време, когато започнах да се държа по-сериозно, а за сметка на това започнаха да ме приемат по-несериозно. Той в началото не ме видя, а и не трябваше - скрита под сянката отстрани на телефоните. Той беше, той! И всичко отначало, забравих плейъра си включен докато започне неправилната песен. Толкова е лошо, всичко това, което (не) се беше случило, our hopes and revelations едва ли не. И цялата история завърши с разговора преди година на 4 бири и една М., която подскаше наоколо.
А В. ме поглежда с любопитно безразличие "-Така ли, и как е той?" "Болен", казах й.

It was acceptable at the time

Докато правихме последния час входно по физика (след като за останалите 5 часа имахме още едно входно и текст-нещо-си по немски), с В. обсъждахме колко е прекрасно чувството да чуеш звънеца в четвъртък след часа, представяйки си почти несъществуващата петъчна програма. Този срок петъкът ни наистина е ден на майстора, а също и на жена му, на децата, тъщата и любовницата. Времето обаче не знае какво иска от нас или изобщо, важното е, че е досадно на обяд да се сваряваш бавно пред волана, а пет часа по-късно да се завиваш със случайно взетия шал (просто защото нямаш с какво друго).
Днес обаче е и един тих езиков ден, говорим си за немския изпит, а вечерта обсъждаме текстове на английски, преди, за и след, после изпадаме в музикални делириуми пред неочаквани банди.
Р. пък ми дава добри нужни съвети за почивка и баланс, та не е ли затова дадена петъчната ни програма? А и дори да имам нужда от такива неща, сега е време да се мятам смело върху пластичната анатомия.

Give your opinion on the dire situation

Прекрасно.
Явно всяка трета година, месец май, ми трябва да се тръшкам и ядосвам за глупости. Концерти. Късмет, който въобще не съществува. Депеш. Отново. Идват. И аз няма да мога да отида. Отново. Принципно. Обаче всъщност ще. Ще и ще ми е забавно, после ще пътувам цяла нощ, за да отида нощна и недоспала на измислена матура по английски, за да покажа за пореден път, че, да, мамка му, по-добра съм от това. От всичко това и всички онези, които не знаят какво е.

Rhapsody in Blue

Язък. Тъкмо ми стана интересно, и истерията по сините хапчета плъзна и из Бургас, а те си признаха какво е това. Но е гениално, да, сигурно най-гениалното нещо, измисляно от български пиар. Изобщо.
А снощи беше нова история, повлияна от my-next-year-resolutions, бяхме шумни както винаги, всичките хора на света, събрани в една-единствена стая с подиум и два микрофона, досадни небългароговорящи и недосадни съученици, пляскащи си учтиво и наистина, пеещи заедно и с надежда да заглушат другите. Започваме с мента и шъфъл на всичките песни, които можем да открием, не гледаме филми, а пием още и си говорим за съдбоносни срещи и случайността на даваните по някоя произволна телевизия песни. После разбрахте сигурно къде завършихме вечерта. That's me in the corner и часовете се изнизват изненадващо бързо.
А утре имам изпит на всичките листи, които съм разхвърлила наоколо.
Lost controls, hit a wall, but we're alright.

You can hear it too if you`re sincere.

First minutes 18 и всичко си е нормално, не че бих очаквала друг развой на събитията. Някой добър човек се е обадил за взривно устройство в училище, така че утре сме пас, а аз ще се наспя. This is how life should be. Иначе ми е забавно, наистина. Получавам съобщения от цяла Европа, едва ли не. Поне от всички краища на страната и малко от Западна Европа. Освен това планирам нищоправене и отспиване, музика (а ми пожелаха и това, толкова прекрасно!) и нещо-навън-с-В-по-подразбиране.
You shouldn't have to jump for joy, разбира се, това е моя работа, затова и си направих "празничен плейлист", който не звучи като нищо различно, но искам годината ми да мине така. Песните са важни, заглавията и текстовете. I can't get a life if my heart's not in it.
Сега остава една последна важна песен (важна е, да, и не е нито на Оейзис, нито на Фрателис, или на такава банда, каквато би се очаквала от мен) и отивам да преживея поредния си странен сън.
Вече мога спокойно да позволя на есента да дойде.