Hands above your head

Аз съм такъв идиот. Пропуснах 7-мия рожден ден на блога ми.
Хубаво, сега с малко закъснение - изпийте по едно малко в негова чест. 

In other news: back in Glasgow, bitches! Време е за остатъка от летните ми планове, алсо, снимане със стари камери; филми; сайт и проекти. Bring it on.

And go your own way

Тази вечер беше странна. Морето беше странно, водата беше странно студена и неприветлива. Хората не бяха добри, разговорите бяха почти тихи, а сега е три сутринта, тъкмо привърших с багажа и си мисля само колко много искам да изляза на терасата и да огледам нощтана улица. Това не го правих прекалено често последните седмици, сега обаче имам един последен шанс.
Утре в София и тримата най-важни човека на света, които по стечение на обстоятелствата виждам в последния момент.
После ще е странно на летището с новите мерки за безопасност, а аз само се надявам всичко да е ок и да съм си обратно в Глазгоу in no time at all.

Avec une chance de rester vivant

Последните дни в България ще са препълнени със събития и хора. Поморие утре, после испано-мексиканска вечер вкъщи и хората, с които ще се видя вечерта. Етърът в неделя; хора, които не съм виждала от две години и обещани бири на плажа. Понеделник с баба ще обърнем апартамента й, за да намерим Lubitel-я, който тя по стечение на обстоятелствата не е виждала от средата на 50те. А вторник ще са няколкото така важни хора, останали в София, които така или иначе виждам само веднъж на година.
Хубавото тази година е, че всичко мина толкова бързо, че наистина се чувствах като на ваканция - и почти нямаше време да ми омръзне. Имам хубав тен. Не спя много, събуждам се рано и излизам след малко - после обикалям из града и всичките места, които виждам в сънищата си понякога; прибирам се по тъмно и гледам звездите, които всъщност се виждат също лесно от другото вкъщи.
Обмислям да сваля няколко от филмите, които иначе ще намеря по-трудно, а ще трябва да прегледам за дисертацията ми.
Дори не искам да мисля за всичките книги, които имам да чета.
И времето в Глазгоу, където е с 20-ина градуса по-ниска температура, отколкото тук.

Впрочем, понякога си представям колко яко би било, ако ядосаните ми мисли бяха разказвани от ето този човек. This was unrelated.

Was there ever another place

Нощното ми прибиране към вкъщи минава през Тройката, а аз изведнъж си спомням едно лято преди две години, когато вървяхме по същия път и навсякъде имаше малки жаби.
Вечерни разговори в Морската с Мартина за песни, съобщения и цитати. После гледаме "Кецове" (който изобщо не е чак толкова зле), а аз си мисля колко хубаво е, когато си правиш планове на момента, а навън е достатъчно топло, за да носиш къси ръкави и изрязани блузи.
Или за да излезеш на терасата и да наблюдаваш как хората се изнизват под него един по един.

An attempt to thoughtfully affect your way of thinking

Чета истории, написани от приятели, и си припомням колко много обичах просто да седя и да създавам разни собствени истории, без да знам края им, но да не спирам по средата.
Освен това бях на Младежко за първи път от много години и ядох сливи. Беше хубаво.
Това е за днес.
Slow days in Burgas, а водата никога не е достатъчна.

I hope we live to tell the tale

Тази седмица е дива и шумна, Garbage, после многочасово чакане на терминал 5 (което е едно от най-ужасните неща на света), хора и места в София, опера в Бургас.
(Да, вкъщи съм си, онова - българското вкъщи с високите температури, вкусната храна на баба, гледането на телевизия до късно след полунощ.)
Иначе сега слушам Battles - какво друго, в това време единственото, което върви да се слуша, са шумни инструментали, които те карат да се усмихнеш и да ядеш още сладолед.
Утре е ден за първия плаж за годината. Днешното потапяне във водата не се смята.

Maim me, tame me, you can never change me

Garbage.
Това е всичко. Смятах да ви разкажа колко прекрасни са Garbage, но не би.
Освен това днес (вече е днес, да) пътувам за България, където ще имам едно кратко и горещо лято. Ще ходя на плаж и ще пием бира в планината.
Но сега сън.

Someone hit the light cause there's more here to be seen

Здравей юли, July morning и всякакъв друг такъв шит. Тук все още е 17 градуса на слънце (когато слънцето изобщо съществува), мандарините в Морисънс са все още намалени на 50p, само че този път картата ми реши да работи.
Снощи дива прожекция на The Room, всички крещим и хвърляме лъжици по предните редове/ хората около нас. Преди час и нещо Editors наживо от Rock Werchter (защото Editors дори като ги стриймваш онлайн пак са шибаните Editors и пак подскачаш и се радваш на светлините. Само защо новият им басист прилича на lumberjack не ми е много ясно). Съквартирантът се прибира по средата на биса, гледа ме по шорти, тениска и задъхана и пита къде е партито (примерно).
Сайтът ми върви смело напред и скоро ще е напълно онлайн.
За къщата не знам, ще я измисля в някакъв момент, предполагам.
А сега сън и тиха радост, че утре ще пропусна всичкото въртене на Uriah Heep по всичките радиа, телевизии, айподи и etc.