Here she comes with a masterplan

Имам план за следващата седмица.
Всъщност имам план до Коледа. До 16ти декември. После едно празно петно до 28ми, запълнено с коледни филми и смешни песни покрай елхата; досадни семейни разпри; прекрасни шумни хора, евтин алкохол и най-малкото легло на света.
А това дори не е чак толкова далеч, колкото си мислите. До петък имам да правя разпределения и странни съчетания на цвят и материя, никакво бежаво. Повтарям, никакво. После седмица за есе, което трябва да е предадено на 24ти ноември (а преди това поправено от тъпи граматични грешки с любезното съдействие на господин Фини); три седмици на безмислени групови проекти и още две за довършване на този.
В интерес на истината имам толкова много работа, че не знам защо в момента не чертая планове, а гледам епизоди на Robot Chicken.

It's a thing in a progress. Please, respect the thing, както обичам да повтарям всеки път в такъв момент.

I'm in a whole other dimension

Дори нищо хубаво да не се случва след 2 сутринта (което вече доказахме, че просто не е истина), пак остават всичките вдъхновения за проекти и есета, или просто за спорните моменти в живота ми. След 2 сутринта спирам да се ядосвам на всичките глупости, които съм направила през деня, и започвам да мисля в перспектива за онези, които може да направя на следващия ден.

Снощи изведнъж си спомних едно нещо, което се случи преди прекалено много време. По-точно, не се случи, но никога не успях да се отърва от чувството какво би последвало, ако наистина се беше случило. И после осъзнах, че се случи. Много по-късно и на друго място, и ми отне известно време да видя приликата.

Кръговрати, какво ви обяснявам.

Освен това, 6 часа разлика. Не 8.

И нови Beavis and Butthead.

Изобщо, тези дни ме правят един малък щастлив призрак. 

I'd love to touch the sky tonight

Сама ще се побъркам от неправилни думи и грешни решения за деня, това изобщо не ми харесва, а не мога да го променя. Поне добре, че октомври свършва, а този октомври се държи по-добре от преди година (засега).
Правя снимки с часове, обикалям, а после правя списъци с добрите от тях. Музиката ми свършва и започва наново, а Дик днес ми каза, че съм ghost, а аз му отвърнах, че това не е нова информация, но той не знае.
Nelighost strikes again, но никой друг не помни онова, което помня аз. Не искам никой друг да знае, каквото знам аз. Спестявам им имената и тихите звуци, които издавам като дух. Спестявам им цели вселени в главата ми.
Не знам защо светът беше такова лошо място днес. Мразя понеделници, нищо, че днес беше вторник. Добре че тази седмица нямаме лекции и всичко ще свършва с обикалянията ми из всичките ни кампуси. Библиотеки, стари и нови книги, чернобели филми.
А сега май е време за сън. Сънят е понякога по-необходим, отколкото смятате.

This morning will be wiser than this evening is

Won't you buy me a drink
And I'll tell her what I think
If she gets in my way

Не ми се обяснява, само че мис Макдоналд го е казала много добре преди мен. Нека това бъде основата ми за Situation & Relation есето за след месец: оставям ви го за свободна интерпретация, а аз ще изслушам за пореден път Hardcore Will Never Die, защото прекалено лесно се превърна в любим албум на 2011та.
Gloss Drop е идеален за слънчеви дни и шумни вечери. Ерго, официалният саундтрак на лятото ми (и всъщност всеки следобед, когато стаята ми е ярко огряна от слънцето).
Новата песен на The Big Pink е малко разочароваща. Всъщност дотолкова, че я спрях преди края й. Два пъти.
Editors мълчат, но ако и те издадат нов албум тази година, това ще е почти повторение на края на 2009та.
Това означава ли, че?..
Не, не, няма значение. Не ми се мисли за апокалипсиси пак. Нямам сили, нерви или желание.
Имам обаче ужасно много милка, бира, немски ликьор, страшни филми и книги, както и личния ми подарък за рождения ми ден, на който мога да се радвам всеки един момент от живота си.
Herr Wenders, wie haben Sie das gemacht? ако ми позволите да перефразирам сестра си.

Tell them what you heard

Водя с Н. разговори за живота тук и живота там, и всичките странни истории на света. Червим си се на разказите, а аз се сещам за случки отпреди повече време, отколкото искам да си призная. Мисля си и за декември, този декември ще е бърз, Коледа ще е очаквана, а след това има два варианта.
Имах неприятен сън снощи, събуди ме по средата на нощта, но сестра ми беше до мен, иначе щях да стана и да си пусна музика, и да си говоря с добри хора отвъд голямото море, докато заспя на клавиатурата в тъмната стая.
Трябва да спра с поетичните описания на вечерните ми мисли, няма смисъл, пък и никой не разбира за какво пиша така или иначе.

Next.

Saturday wait

"spanning years and continents, lives ruined and blood shed. epic."
Легитимно е да цитирам неща, за които се сещам случайно на Byres road, докато вървя бързо към вкъщи в 1 сутринта. Случва се около час след flashback-a в учебната зала, докато се опитваме да създадем някакъв текст, който да снимаме утре.
Ще е пълно фиаско, впрочем, но това е друг въпрос.
Безкрайно уморена от целия ден, случват се неща и всъщност нищо не се случва, представяме си паралелни вселени и светове, създаваме митове и скици на новото ни студио, обсъждаме филми, които не харесваме, и книги, които не разбираме. А сега и лазанята, която направих онази вечер и все още съществува в хладилника ми.
Всъщност се смеем много и се отчайваме от други хора дори още повече, но не ми е смешно, нещо ми липсва в момента. Само че това е от деня. Утре всичко ще е наред. Не обещавам, но се надявам много много.
But don't look back in anger, да, знаете края.

А сега и за. Този разговор стана странен. Легло. Сега. Моля.

It's been a difficult year

Последен час на 20, сматам да започна новата си година с малко господин Вендърс, защото така трябва. Ще ми се да цитирам няколко песни, за да обясня накратко каква беше последната, обаче ще се спра, защото нямам нерви за много обяснения в момента, но
won't you buy me a drink, and I'll tell her what I think if she gets in my way. И няма да е много красиво.
Смятам да не изпреварвам времето и да си поръчам подаръка ми след полунощ, не че би имало някакво значение, но така става понякога.
Сега ще си направя салата, което е тъпа последователност на събитията, както отбеляза майка, но има достатъчно много лак, за да поправя грешките, а синьото е хубаво и тъмно.
Утре впрочем ще е малко странен ден, малко шумен и див, с много хора, а може би малко, не знам, но сигурно ще бъдат правилните. Поне тези в началото.

21, бъди добра година и този път ще епично. Обещавам.