Сама ще се побъркам от неправилни думи и грешни решения за деня, това изобщо не ми харесва, а не мога да го променя. Поне добре, че октомври свършва, а този октомври се държи по-добре от преди година (засега).
Правя снимки с часове, обикалям, а после правя списъци с добрите от тях. Музиката ми свършва и започва наново, а Дик днес ми каза, че съм ghost, а аз му отвърнах, че това не е нова информация, но той не знае.
Nelighost strikes again, но никой друг не помни онова, което помня аз. Не искам никой друг да знае, каквото знам аз. Спестявам им имената и тихите звуци, които издавам като дух. Спестявам им цели вселени в главата ми.
Не знам защо светът беше такова лошо място днес. Мразя понеделници, нищо, че днес беше вторник. Добре че тази седмица нямаме лекции и всичко ще свършва с обикалянията ми из всичките ни кампуси. Библиотеки, стари и нови книги, чернобели филми.
А сега май е време за сън. Сънят е понякога по-необходим, отколкото смятате.
No comments:
Post a Comment