Дори нищо хубаво да не се случва след 2 сутринта (което вече доказахме, че просто не е истина), пак остават всичките вдъхновения за проекти и есета, или просто за спорните моменти в живота ми. След 2 сутринта спирам да се ядосвам на всичките глупости, които съм направила през деня, и започвам да мисля в перспектива за онези, които може да направя на следващия ден.
Снощи изведнъж си спомних едно нещо, което се случи преди прекалено много време. По-точно, не се случи, но никога не успях да се отърва от чувството какво би последвало, ако наистина се беше случило. И после осъзнах, че се случи. Много по-късно и на друго място, и ми отне известно време да видя приликата.
Кръговрати, какво ви обяснявам.
Освен това, 6 часа разлика. Не 8.
И нови Beavis and Butthead.
Изобщо, тези дни ме правят един малък щастлив призрак.
No comments:
Post a Comment