Saturday wait

"spanning years and continents, lives ruined and blood shed. epic."
Легитимно е да цитирам неща, за които се сещам случайно на Byres road, докато вървя бързо към вкъщи в 1 сутринта. Случва се около час след flashback-a в учебната зала, докато се опитваме да създадем някакъв текст, който да снимаме утре.
Ще е пълно фиаско, впрочем, но това е друг въпрос.
Безкрайно уморена от целия ден, случват се неща и всъщност нищо не се случва, представяме си паралелни вселени и светове, създаваме митове и скици на новото ни студио, обсъждаме филми, които не харесваме, и книги, които не разбираме. А сега и лазанята, която направих онази вечер и все още съществува в хладилника ми.
Всъщност се смеем много и се отчайваме от други хора дори още повече, но не ми е смешно, нещо ми липсва в момента. Само че това е от деня. Утре всичко ще е наред. Не обещавам, но се надявам много много.
But don't look back in anger, да, знаете края.

А сега и за. Този разговор стана странен. Легло. Сега. Моля.