Chelsea, Chelsea

Четвъртък започва спорно и сърдито, но затова е странно, за да завършва сред хора, сред правилните хора на момента, и да е шумно и нетърпимо, да пеем любими песни (фрателис! фрателис! сама!) и тези песни ги знаят само правилните хора. Наистина, единствено правилните.
Естествено, ще си замълча за хората, които не танцуват заедно, или пък са крайно отбрани в емоциите, винаги има и такива, нито ще обяснявам глупавите ни грешки докато пеем бързо и докато се въртим около оста си, докато пускаме диво коси и се оставяме на шотландския ритъм. Всичко това е типично, а аз съм безкрайно щастлива, че винаги отделям един ден за побеляване на косите и тичане за резервации, за да се случи точно правилното събитие с правилните хора. Все пак, ако ще стоим затворени заедно в една стая по шест часа, защо да не се знаем що за същества сме.

They say the Nile used to run from east to west

Точно когато се чудиш защо си направил това, а не другото - например, точно тогава се появява Н. с безкрайните си софийски глупости, по-неоткриваем от други актьори бил, а аз го откривам, да, и пием чай и после бира или две, и къде е проблемът тогава. Вече говори по-ясно и по-бавно, трябва и аз да се науча, също косата му порастнала и всеки път сякаш няма нищо общо със себе си.
Това е била причината, предполагам - докато вървя към вкъщи, задето спря да ми е студено и изведнъж всичко се нареди. Няма друго, няма.
The star maker says, "It ain't so bad"
The dream maker's gonna make you mad;
The spaceman says, "Everybody look down!
Its all in your mind!"
Ето как, отново в края на януари и февруари - едва ще започне, и всичко започва отначало, В. се включва с опасни планове и типични нагласи - чак до юли, когато всички останали ще тръгнат по изпити, като всяка година. А аз ще им стискам тихо палци и ще чета теми за тях, както всяка година.

Flutter

След този сън - вече съм там, дълго пътуване с автобус и И. на съседната седалка, и слънцето с каменистия плаж - сигурна съм, че цялата необятна вселена е с мен, и се събуждам с цялата сигурност на света, and everything will be fine, everything - in no time at all.
А с В. виждаме кенгурута на бара и неясни реплики, и странна музика, този път ще се постарая повече.
И всичко ще е наред, наистина, всичко ще е на мястото си. In no time at all.

It's a flawed work of art

Само да благодаря на Катя за гениалната й идея и бог да поживи този, на когото за първи път му е хрумнала идеята за stop motion.
Okay, it's over now. We can go on.

My inevitably unexpected British Sunday

Липсата е най-голямата мотивация за успех.
Therefore....

Wishin' away all the hours and days

Работата намалява прогресивно и този факт ме изпълва с тиха радост и чувство за job-well-done (indeed). Вижда му се края, а това всъщност е толкова прекрасно и толкова странно, какво бих правила в един светъл момент на откровения, когато нищо не ме кара да се събуждам рано, за да отида на рисуване (въпреки хората, хората - те могат), когато нямам срокове, а вече всички ще са тръгнали по софийски курсове и изпити - всичко ще бъде като някоя песен на мойте любими.
I love the way you city girls dress even though your head's in a mess.
Моята рошава мисъл, впрочем, ще бъде чута в понеделник по (не се смейте, някои и дотам не стигат) Скат, от 20:30. Ще ме познаете по червеното палто, значката на Юниън Джак и банера отдолу с името ми.
И изобщо, опитвам се вече да си мисля за пролет, така или иначе до вторник предвиждат времето топло и неочаквано 10 и наоколо градуса, а може би наистина главната идея е open up your plans and damn you're free. И не че не се ядосвам понякога, най-вече за глупости, или не гледам хората, седящи срещу мен и рисуващи, в очите, не им се хиля насреща и не правя глупости, обаче предпочитам да е без безмислени емоции.

Well it's a big, big city and the lights are all out

Изведнъж се оказва, че се опитвам, или пък ми се получава от раз, да живея в един разказ, с протестите и стачките, и нямането на време да се включа в цялата еуфория наоколо, а сигурно има защо да е така. Всъщност исках да си направим един наш си собствен пост-хипи мирен протест срещу 13те (при късмет) градуса в стаята ни, завити с дебели родопски одеяла, но никой не приема насериозно такива идеи.
Въобще, явно утре ще да е ден за протести, аз пък вече не се намирам в България, а някъде далеч, на Бахамите при сис или в Канада, например. Или в Берлин (и както обяснявах днес - приемам не-оейзис като стимул за Шотландия). В Истанбул също било студено, освен това е с една карта-ключ по-малко, така че няма смисъл. Наистина.
В момента се разкъсвам между тихо и шумно, между класическо красиво и странно гротескно. Noise epic. Започвам да завършвам и последните рисунки, а те стават толкова хубави, толкова хубави. Толкова нищо-общо-с-идеите-отначало. Толкова знам, че трябва да ги харесат. И все едно с кръв изцапаният диван, и неперспективният плакат в перспектива.
Well it's a big big city and it's always the same
Can never be too pretty tell me you your name
Is it out of line if I were simply bold to say "Would you be mine"?

Come on and sing it out, out, out

Опитвам се да не мисля на английски, въобще да не мисля на други езици, на никакви езици. Не успявам да гледам сама страшни филми, които съм гледала преди, искам да слушам музика, а ми се спи. Искам да слушам Oasis, щом няма да ги гледам в края на седмицата.
Края на седмицата!
Трябваше в момента да не мога да спя, да се радвам с другите, но не би. Вместо това ще рисувам всяка сутрин скицника си в училище и всеки следобед ще довършвам рисунки, после ще се разболея и ще обявят някаква ваканция в училище, както всяка година и не задължително в този ред, ще си слушам музика през огромните слушалки, заглушаващи света, ще се събирам с В. и ще изпиваме вечерите си. Това не е план, а какво всъщност ще се случи.
All we know is that we don't know
What is gonna be
Please brother let it be
Life on the other hand won't let you understand
Why we're all part of the masterplan

Shoebox of photographs

Днес вече щеше да ме тресе една Оейзис-вълна, затова предавам емоциите нататък и си чакам лошото настроение другия уийкенд. Утре ще си купя Бейлис и големи слушалки, и ще ми е готино. Май и че ще рисувам, ама имам още колебания дали ще успея все пак да стана. (Май ще трябва, задето ще съм спонсор на ямболските преживявания на В.)
На пода пък съхне онзи колаж и ми е толкова скъп, че се хиля всеки път, щом погледна надолу. Едни такива кодак моменти, за които въобще не се знае дали някой щеше да ги забележи иначе. Дете(на латиница) с чука, сис и Катя, разговора през пътния конус. И всичко това, само защото разгадаваме модерни градски мистерии, всеки ден, всяка нощ.

Oh my God, I missed planet Earth

Тършувам се из папки и възстановявам събития и хронологии, една понятна хиперактивност по това време, когато трябва да се спи. Направила съм си един списък за нещата, които имам да довършвам по портфолиото. "Довършвам" казвам, но много с много въобръжение, щом списъкът има 12 точки, повечето от които звучат по-скоро като общо описание на външния вид на някоя недовършена рисунка. При това, само едно има сигурно име, и едно прекрасно мото. Тази година смятам да впечатлявам с невероятните ми познания по шотландска музика. И ще се надявам следващата стипендия да я дам за някакви полезни неща. И корица.

Open up your plans and damn you're free.

Това е първият ми пост за тази година. Няма да ви пожелавам никакви неща, каквито би се очаквало да ви бъдат пожелани. Всъщност, изобщо не смятам да пожелавам повече нищо на никого, защото е крайно време да започна да си пожелавам повече неща за мен, и после да се старая да си изпълнявам пожеланията и късметите. Така или иначе се оказва, че оставам без коледен подарък, което пък ме прави двойно по-тъжна. Време е да се махам оттук, преди фатализмът ми да се засили и да започна да си навличам беди сама.
Но този път ще се застоя тук за малко повече. Освен това от предишния списък нямаше много смисъл, щом четвъртата точка се сгромолясва още следновогодишно. Но както реши сис (а и като цяло, всички хора на света) - стигат дори само първите две. Така де, късмет и любов, а то останалото щяло да си дойде по реда. Поне така казват. Важното е сега да намеря време за моите си неща, след като вече сложих черта на всички езикови изпити, да рисувам повече и да не обръщам внимание на малките досадни човечета наоколо. Да ходя повече на театър и нагости на Н., да си правя по-вкусен чай. Да спя повече, ако е възможно, и да започна да карам повече. Да си бъда все така цинична, защото ми харесва и защото съм прекалено мързелива, за да се променям. Да не се влюбвам в българин, защото love is overrated, а и българските мъже в България в мнозинството си са отвратителни. Във всички аспекти.
А навън вали и не искам да натрупва, нито да е хлъзгаво или кишаво.