Четвъртък започва спорно и сърдито, но затова е странно, за да завършва сред хора, сред правилните хора на момента, и да е шумно и нетърпимо, да пеем любими песни (фрателис! фрателис! сама!) и тези песни ги знаят само правилните хора. Наистина, единствено правилните.
Естествено, ще си замълча за хората, които не танцуват заедно, или пък са крайно отбрани в емоциите, винаги има и такива, нито ще обяснявам глупавите ни грешки докато пеем бързо и докато се въртим около оста си, докато пускаме диво коси и се оставяме на шотландския ритъм. Всичко това е типично, а аз съм безкрайно щастлива, че винаги отделям един ден за побеляване на косите и тичане за резервации, за да се случи точно правилното събитие с правилните хора. Все пак, ако ще стоим затворени заедно в една стая по шест часа, защо да не се знаем що за същества сме.
No comments:
Post a Comment