Днес вече щеше да ме тресе една Оейзис-вълна, затова предавам емоциите нататък и си чакам лошото настроение другия уийкенд. Утре ще си купя Бейлис и големи слушалки, и ще ми е готино. Май и че ще рисувам, ама имам още колебания дали ще успея все пак да стана. (Май ще трябва, задето ще съм спонсор на ямболските преживявания на В.)
На пода пък съхне онзи колаж и ми е толкова скъп, че се хиля всеки път, щом погледна надолу. Едни такива кодак моменти, за които въобще не се знае дали някой щеше да ги забележи иначе. Дете(на латиница) с чука, сис и Катя, разговора през пътния конус. И всичко това, само защото разгадаваме модерни градски мистерии, всеки ден, всяка нощ.
No comments:
Post a Comment