Опитвам се да не мисля на английски, въобще да не мисля на други езици, на никакви езици. Не успявам да гледам сама страшни филми, които съм гледала преди, искам да слушам музика, а ми се спи. Искам да слушам Oasis, щом няма да ги гледам в края на седмицата.
Края на седмицата!
Трябваше в момента да не мога да спя, да се радвам с другите, но не би. Вместо това ще рисувам всяка сутрин скицника си в училище и всеки следобед ще довършвам рисунки, после ще се разболея и ще обявят някаква ваканция в училище, както всяка година и не задължително в този ред, ще си слушам музика през огромните слушалки, заглушаващи света, ще се събирам с В. и ще изпиваме вечерите си. Това не е план, а какво всъщност ще се случи.
All we know is that we don't know
What is gonna be
Please brother let it be
Life on the other hand won't let you understand
Why we're all part of the masterplan
No comments:
Post a Comment