Това е първият ми пост за тази година. Няма да ви пожелавам никакви неща, каквито би се очаквало да ви бъдат пожелани. Всъщност, изобщо не смятам да пожелавам повече нищо на никого, защото е крайно време да започна да си пожелавам повече неща за мен, и после да се старая да си изпълнявам пожеланията и късметите. Така или иначе се оказва, че оставам без коледен подарък, което пък ме прави двойно по-тъжна. Време е да се махам оттук, преди фатализмът ми да се засили и да започна да си навличам беди сама.
Но този път ще се застоя тук за малко повече. Освен това от предишния списък нямаше много смисъл, щом четвъртата точка се сгромолясва още следновогодишно. Но както реши сис (а и като цяло, всички хора на света) - стигат дори само първите две. Така де, късмет и любов, а то останалото щяло да си дойде по реда. Поне така казват. Важното е сега да намеря време за моите си неща, след като вече сложих черта на всички езикови изпити, да рисувам повече и да не обръщам внимание на малките досадни човечета наоколо. Да ходя повече на театър и нагости на Н., да си правя по-вкусен чай. Да спя повече, ако е възможно, и да започна да карам повече. Да си бъда все така цинична, защото ми харесва и защото съм прекалено мързелива, за да се променям. Да не се влюбвам в българин, защото love is overrated, а и българските мъже в България в мнозинството си са отвратителни. Във всички аспекти.
А навън вали и не искам да натрупва, нито да е хлъзгаво или кишаво.
No comments:
Post a Comment