Wishin' away all the hours and days

Работата намалява прогресивно и този факт ме изпълва с тиха радост и чувство за job-well-done (indeed). Вижда му се края, а това всъщност е толкова прекрасно и толкова странно, какво бих правила в един светъл момент на откровения, когато нищо не ме кара да се събуждам рано, за да отида на рисуване (въпреки хората, хората - те могат), когато нямам срокове, а вече всички ще са тръгнали по софийски курсове и изпити - всичко ще бъде като някоя песен на мойте любими.
I love the way you city girls dress even though your head's in a mess.
Моята рошава мисъл, впрочем, ще бъде чута в понеделник по (не се смейте, някои и дотам не стигат) Скат, от 20:30. Ще ме познаете по червеното палто, значката на Юниън Джак и банера отдолу с името ми.
И изобщо, опитвам се вече да си мисля за пролет, така или иначе до вторник предвиждат времето топло и неочаквано 10 и наоколо градуса, а може би наистина главната идея е open up your plans and damn you're free. И не че не се ядосвам понякога, най-вече за глупости, или не гледам хората, седящи срещу мен и рисуващи, в очите, не им се хиля насреща и не правя глупости, обаче предпочитам да е без безмислени емоции.