Paris is burning all night long

Ще се погубим от губене на време, предизпитно, и планиране на събития, следизпитно. Само дето, както преди говорихме за нещо след месец, година-две, сега "следизпитно" се пада всичко след две седмици. Толкова скоро, толкова прекрасно. Толкова чакано.
Иначе слушам коледни песни предварително, а също и зачертвам стиловете изкуства, неща, които дори не знам, че съществуват, думи, които чувам за първи път. Избери си дали да бъдеш футурист, фаувист, дадаист, минималист, фотореалист или песимист. Загубвам представа за времето, събуждам се по светло и закъснявам, гледам в една точка и П. ми се смее, чаят се изстудява. Гарата, сватби, червената коса, изпити! и всичко отново отначало.
And timing's everything
and this time there's plenty
I am balancing
Careful and steady
And reveling in energy that everyone's emitting

You know what to ask for, you know what to ask for

FEAR отново ми влиза под кожата, докато мисля непрекъснато какво да правя с филма.
Проспивам си вечерта, цялата, по погрешка и незнание. После се събуждам в пет след полунощ и се ядосвам, и съм жадна, и се чудя какво да правя. Освен това съм и болна, защото ме валя дъждосняг (снегодъжд) за много време и после капех и се разтапях, и ми беше студено, телефонът ми също и онова малко синкаво петно на крака ми, което не съществуваше по-рано.
Ново. Днес карах сама за някакви си 10 минути между никаквата отбивка и другата следваща. После закъснявах и си говорихме за живота, щастието, всичките аспекти на тъгата и ние помежду им. Отменям уговорки, което предшества всички останали произшествия и предотвартява още няколко.
So let the love tear us apart,
I've found a cure for a broken heart
Тя знае и заслужава.

42

Заспивам в час и е шумно наоколо, шумно, но не чувам никого, само слушам музиката си. Заспивам. И сънувам ръка, която ме бута, а това е Г. - случайно протегнала се за синята папка.
Този ден е вече пропилян. Тайно с теб ги виним тези дни на шум и разгул, но ги преживяваме отново и отново, и отново.
Не искам да говоря на немски, не искам да говоря изобщо на никакъв човешки език. Мисля бързо. По-бързо. Съжалявам. Не искам да решавам задачи на дъската, но го правя - заради оценката. Искам да е 9ти декември вечерта. После 19ти. После януари, март, 19ти май и после. После - нищо. После ще е краят. Шест месеца, така ги смятах снощи. Не ми липсват. Нямам търпение да отминат. Не искам сиви килимчета, но ще трябва. Ще ходя някъде и ще правя снимки, и ще ги лепя по страниците, а човекът във фотото пак ще ми се кара, че не съм използвала хубава резолюция.
No I don't want to battle from beginning to end
I don't want to cycle or recycle revenge
I don't want to follow death and all of his friends

She knows the scene

В 4:04 на 16ти ноември се опитвам да заспя, само за да сънувам моите си малки апокалипсиси, от които се изплъзвах преди, ще се изплъзвам и след това. Само да мине тази нощ и да се уверя, че няма да сънувам поредица от случки в несъществуващи къщи с нелегален китайски пазар отстрани и хора, които са по-високи в действителност, или по-ниски, зависи от перспективата. Гротеска и раздвоение на личността, това ще съм, това съм цял ден - недоспала и страхлива да погледне снимките, и смееща се ненужно на ненужни съобщения. И искаща вече всичко да е зад нея.
Calm down
Deep breaths
And get yourself dressed instead
Of running around
Или още една от всичките причини, поради които искам вече да е 9ти май.

The little voices in your head at night

И докато всичко досега беше в теорията на относителността, вече си имам точни дати и срокове. Ако трябва да перефразирам сис, "следващите шест месеца ще са екшън." Едно тихо шоу на суетата и отчаяните удари в стената и дъската пред поредния почти-неразрешим проблем.
Но ще стане. Да. Ще стане.

Crazy skies all wild above me now

Trying to find some explanation here
For the way some people are
How did it ever come so far
В. за да заспива в час, не че й е монотонно, ами слуша сигурно нещо спокойно, ако нещо изобщо, аз пък затова съм се излегнала на ръката си и си спомням заглавия и цензури докато се опитвам да сваря с ритъма на диктуването и на някаква поредна песен. Не заспивам.
Не заспивам, но искам да ме няма там-и-тогава, не съм ви нужна. После е отново преди и О. казва почти през смях за някакви мои способности да спасявам останалите, когато всичко удари до кокал. После пък е И. и искам всичко да си е на мястото и да се случи както го говорим. В моменти на тиха умора и меланхолия трябва всичко да си е на мястото.
Come around to another time
When you don't have to run

Take a sad song and make it better

С хиляди мъки денят минава по-спокойно и студено, а две песни си сменят местоположението от радиото вкъщи, после на плейъра и пак отнякъде след малко. Но е все още студено, а аз седя на стълбите във входа и знам, че съм права, но и тя трябва да е. Пет етажа по-нагоре отвреме-навреме вдигам поглед диагонално и слушам някъде далеч гласа на Били Корган, който не чувам, но знам, че е там някъде и е нещо ново. Изпускам Лиъм в момент на перспективно съкращение и визиране отдалеч. Изпускам и себе си зад ниската ниска маса и падам безцелно никъде час преди. Да.
Навън все още е студено, но не усещам вятъра. Не знам дали е там, не знам. Сигурно, а няма и нищо от другите. Топло е едва вкъщи под одеалото, нямам сили да се съблека, с панталон и блуза на странни дървета от естествен памук.
Събуждам се, а е все още събота, не обичам съботите да си губя, да се губя в съботите и да е вече неделя. Сънувам се вкъщи и някакви хора пред мен, синият диван все още си е на старото място, а сега нямам никакви спомени от положението му сега, би било крайно време. Хората са необичайни, къде а другите, къде, нима не е десети клас и не е 2 сутринта, какво правите вкъщи и познавам ли ви всъщност? Само се виждаме всеки ден край паметника и нагоре по главната, всеки петък и събота.
Когато ми е студено, ноктите ми посиняват.

I've got problems, I've got too many of them

Искам да забранят всички стълбища, изобщо и изцяло, да ги изгорят, да ги унищожат, да ги затрият от лицето на всички Земи. И повече да не се налага да се занимавам с тях, никога, никога, и да ми изпиват силите, да ми прекършват желанието и да ми скъсяват идеите наполовина.
Оставям ги на една страна и списанието го няма в пощата ми, отново.
Оставям и него, а единственото хубаво нещо напоследък е прекрасната музика по мой избор и някакви хора наоколо, спасяващи последните минути след историята и първите по немски. "Weil sie sehr dumm lachen." Другите хубави неща са резултат от нарочните случайности, за които с В. сме имали дълги зелени разговори на шъфъл от компютъра й. Просто все така се случва, не че го предизвиквам нарочно. (Поне не умишлено и не в повечето пъти. Просто така се случва.) Нито пък нарочно пея странни варианти на популярни песни.
За това излъгах, нарочно го направих.

I don't have the head-space

Днес избухвам бързо и последователно, красиво и умишлено, слушам часовници на фона на септемврийски поеми и се надявам да не чуя номер 21. Срещам всякакви хора, всичко е в главите им, точно както се случва често и на този остров. После се смея на черни злодеи в края на коридора, потъвам отново в остатъците на понеделнишката надпревара за дължината на чина, и рисувам, и после трия стари ненужни съдби, и после пак рисувам, и събирам остатъците от електрическо шампанско/разредена мента, използвам ги наместо вдъхновение и сътворявам любимото си място за живеене. И защото не знам дали ще мога и кога, вслушвам се в чуждите въпроси и съвети, нищо, че не търся.
Отново сме в онези моменти, онези, неразбиращи и несериозни, незнаещи и непредлагащи, не искащи, ненадеждни, неочакващи. А сто милиона слънца по-късно всичко е наред, стига да имах времето.

I'm picking up whatever is mine

Днес цял ден показвам на света една прекрасна снимка на Крис Мартин, която намирам незнайно къде, незнайно как, но факт е, че успявам. Сега, около 12 часа по-късно, успокоявам съзнанието си, претъпкано с безмислени конструкции на изречения и несъществуващ немски правопис, отново и завинаги с прекрасния му глас. И, знаете ли, следващия път ще дам тези 60 евро за техен концерт. Защото знам какво ще стане, ако не отида.

Защото знам какво ще остане, ако не отида.

21000 things I got to do today

И всичко това в един-единствен ден, който ще продължи докъм 9ти декември, когато е устният по немски, което е нещо като последният осемхилядник до края на годината, който трябва да изкача и от който после да сляза. Има и други, разбира се, но те са по-скоро нещо средно между Мусала и връх Ленин.
Като например непреодолимият въпрос, защо и как така днес лявата ръка ме боли почти непрекъснато и на какви децибели се дължи това.
Междувременно си блъскам главата с въпроси, зависещи само от мен си, рисуване, рисуване и скици, и чертане, и всички онези неща, които ме изкарват извън кожата ми през ноктите и после се връщат болезнено през връхчетата на косата, по-образна картина не успях да ви сътворя.
Но нищо не е на мястото си, това мога да ви го доказвам с всяко едно петно на грешно място, и с всеки човек в неправилното време.
The truth is
It's going to get you and won't let go