It's probably me

Роби и музика от компютър за пъчти първи път тази седмица, но не е мой.
Китен е прекрасен събота, но най-вече лятото.
Адът продължи три нощи и три дни, но всичко е добре, когато свършва добре, нищо че картичката наистина е отишла на боклука. Надеждата умира последна, обаче ние все още сме живи, та и за нея има надежда. (за надеждата имам предвид.)
След ден ще порасна с още едта година, но дотогава има време и няма компютър, тъй че пожеланията чрез любимия полезен нет, оставете за след няколко дни. Да се надяваме.
Вече е крайно време за пътеписа, този странен, писан на "Александър" пътепис. После следват Данте и ..... Всъщност не знам кой ще следва, знам само, че на този компютър няма Word.
No Word???

Another one bites the dust

Бира събота, бира неделя. Бира от сутринта, премесена със снимки и лупинги. Бира със сладникаво осемдесеттарско диско и Queen. Бира със стара пържена царевица и бира пред компютъра. Бира за обяд, бира през деня.
Нужен ти е само един уийкенд и настроението ти е по-добро и от доброто. Не заради друго, просто има кой да ти го оправи.
От вчера, 23.09.2006г. официално са открити седмиците на странните уговорки. Утре дядо има рожден ден, а освен него, имам да оправям проблеми с още един рожденик. Вторник е ден на желанието да се направи нещо по проблемите на обществото. И кой беше казал, че "Дойде ли вторник, седмицата е свършила?" В интерес на истината, точно така си е.
После идва събота, а с нея и последният срок за изпращане на пътеписите *Panic!At the disco(also, at home)*. После рожденият ми ден; няколко входни нива; съботата, предназначена за празнуване; отспиване неделя... Да видим кога ще му се види края на всичко.
Отгоре на всичко, броено от тук, на 33 км от Бургас са няколко от вчерашните главни заподозрени за масовите безредици и нарушаване на обществения задблоков ред (и изскачане от прозорците, респект).
И така, няма какво да повтарям първия абзац всъщност. Това си го знаете всички.
Merci Beaucoup!

Wonderful World

Нямах намерение да пиша пост днес.
Само едит за прекрасното време след дъжд едва час, след като се прибрах по жегата вкъщи. Може би дори за странните учители, които ще ни преподават тази година, точно както моето Иве.
Но не.
Сега трябва да се разправям за всички онези глупости от цялото лято и защо то се сгромоляса по-ниско и то миналата година, а това е много. И защо станах глупаво патетична, и защо сега ще се извинявам на човека, който теоретично и практично ме нарани и въобще всичко стана слънце и вода.
Verrueckt, nicht war?
And I know that it's a wonderful world
But I can't feel it right now
Но си събирам силите, Life goes on, нали така? Поне такова ми е мотото, поне така обичам да казвам. Пък и надеждата умира последна, само дето като умре и става много лошо. Добре че си имам Мимз, вечно спасяваща в тежки положения. И Ивето, която в момента изпраща сестра си, но съм сигурна, че щеше да е в пълно бойно снаряжение.
Имам си и сестра ми, на която й пожелавам целия късмет на утрешния изпит, също и за концерта на Snow Patrol, а просто ми писна от всичко в един момент.
Не че нещо, оставам си полунастинала оптимистка, просто с една надежда по-малко. Май.
Време е за Остава, не мислите ли?




Ваш сърдечен кореспондент от мястото на събитията, буквално:
Нели

Lovesong

Обещах си, че заглавието на всеки пост ще е заглавие на някоя песен. А, повярвайте ми, заглавия на песни има за всеки повод.
Но недейте да мислите, че това заглавие показва душевната ми настройка. Песента е страхотна, Юлика също, а двете неща са много свързани. Тя, бъдещата Психоложка, е готова навсякакви съвети, и аз ще я черпя нещо голямо (със сметана) следващия път.
Та така е то с настоящите и доскорошните парламентаристи. Нидялко, Нидялко, къде си сега, да видиш колко важна фигура в разговорите ни си?
Това е дневната ми история за душата, четвъртата клапа си е на мястото, при останалите, малко по-жива от преди.
Следват да се разучат особеностите на руския национален лов през зимата, водката и снега, музиката е от най-любимите, днешния дъжд - също. (както и събитията преди него)

Edit: Филмът от преди много постове е готов, напълно завършен и 400 мегабайтов. Но всичко останало е в процес на разучаване.

This Boy

Напред, една стъпка напред. Ама моля ти се, не се срамувай.
Дами и господа, моля за вашето внимание! От известно време по чуждите, че и по родните теле-визии се разхожда из класациите един симпатичен британски младеж, едва на 21 , но вече с талант да пише страхотни текстове и мелодии, сам. На някои от вас той е до болка познат, други ще го чуете за първи път, надявам се не и за последен. Дами и господа, това е James Morrison, един талант, който лично смятам да следя отблизо и да очаквам с нетърпение следващите работи.
Самият той сподели в едно интервю за БНР (да, правилно разбрахте, нашето БНР), че изобщо не се смята за популярен, дори не е сигурен дали ще го харесат, а на упрека, че гласът му приличал на не-знам-си-кого, той простичко отвърна, че пее така, както може (при това, правилно).
И така, rise and shine you, new Brit star и пей за прекрасния свят, за хората в него и всичко онова, което ни прави още по-уникални, докато заслужено поставям албума ти Undiscovered до Gavin, Howie и адаша ти, другия James (Blunt).

Keep on movin`

All the beasts and birds are flyin.
Какъв прекрасен ден само. Всичко е по неделино предучилищно свежо. И не че беше от липса на работа, но реших да си направя форум. (Идете ме питайте с какъв акъл.)
И така, слушайки няколко любими песни на БТР и подобни, създадох си форум- Форум даже :)
В интерес на истината, доста ълтернътив си е, обаче си ме радва.
Така че, направо си ви приканвам - регистрирайте се, приятели, и флуудете, флуудете и пишете с удоволствие!
А линк към него можете да намерите отстрани, просто натиснете надписа My Own.
Иначе с мир и успехи в утрешния така неприятен ден. (И най-много късмет на М, който трябва да става в 5 am всяка сутрин, когато е първа смяна.)

Break me, shake me

New has come in the town.
Новини за всичко и за всички. Предложиха ми работа за някакъв интернационален младежки вестник (на немски), обаче не знам какво да пиша за себе си. Ще измисля. Отделно се прибрах в добрата стара Република България и информацията ме заля като лавинен поток, буквално. Същата класна - ура! Оттук-нататък обаче : цялата зоологическа градина от задния двор в нашата класна стая, като преподаватели. За вестника имам нови идеи и те ще бъдат споделени с когото трябва. По пътеписа...Не, не съм почнала да пиша като хората, обаче снимките са готови. Пиесата не е готова, имайте го в предвид.
Обаче затова вече започнахме планове за след 2 седмици, и то какви.
Пак ще пропусна нещо, и това ми е пределно ясно.
Но в момента това ми е последния проблем; не мога да издиря който ми трябва; довечера съм в баба, познайте дали има нещо за ядене тук; преди това (и след също) съм като хаймана, за пиене и други такива неща.
Сряда ще е новият вторник, според моят най-обичан вестоносител дъ Ивето. :)
И сме първа смяна.

Summertime

За последен път в Бургас превъртам песните на това лято. За последен път в Бургас се пробуждам с утрешна разходка край морето.
За това лято.
А какво беше то?
Обиколки из страната и чужбина. Цитрусови плодове. Весели снимки. Усмихнати хора. Добра музика. Прекрасни концерти. И още.
Прекарваш безсънна нощ в подскачане, звуци и смях, спиш цял ден, разтоварваш малко и след два дни - пак. Танцуване на балкона, гледайки хората - и те са тук, и те са тук. Неизменните И-места с много хора, логове, линкове, обещания, уговорки; блогване на всяко ново чувство. И още.
На плаж с весели хора, различни хора, заспали хора, будни хора, хора във водата, хора на пясъка, хора на Джулай, познати и непознати хора. И още.
Един човек е по-голям от целия свят, целия свят.
Една любов е океан - ще го преплувам.
Един живот не е живян ако не си треперил за някого,
Ако сърцето не е било фойерверк, фойерверк...
И още, и още......

Бягам, бягам.
Днес цял ден от една уговорка на друга. Цял ден, а той не е свършил. Какво говоря, той едва е започнал. Горещо и уверено, сърцевината на всичко се крие във вярата и в удължителя. Който не разбира какво имам предвид: Спокойно, съвсем нормално е.
Но сега, трябва отново да бързам, слънцето залязва.

Promises

Нужно ли е да се обяснява колко гадно може да се получи, ако не се обадиш или въобще не направиш нещо, за което изрично си обещал?
Няма да коментирам, всички си знаете какво имам предвид. Обаче понякога се получават прекалено големи издънки именно заради такива обещания и точно в момента на издънките ти идва да накараш въпросния човек да вие от болка, примерно.
В този ред на мисли, сигурно ви се е случвала и друга ситуация - ваш добър приятел да се промени заради друг човек. В такъв случай бих ви препоръчала да бягате надалеч преди гореспоменатия да е извадил тесла, лопата, трион или ютия, зависи от последния хорър, който е гледал; и меко казано не ви разкаже играта.(особено ако ви е съсед).
Освен това съм длъжна да ви предупредя за някои особено страшни причини, които могат да доведат до крайни действия и трайни увреждания на тялото и душата, като ритуално самоубийство, например. Такива причини са любимите на всички ни: забиване на компютъра, докато филмът ти е 99% свален; забиване на компютъра във всеки един момент; гледане на "образователни" филми тип "Дълбок соц"; слушане на музика тип "Особено мазен кючек" и пр.

Но, въпреки всичко, както казват добрите каки от The Pipettes
I just wanna move,
I don't care what the song's about.