Then we shall begin

"Love what you do and do what you love. Don’t listen to anyone else who tells you not to do it. You do what you want, what you love. Imagination should be the centre of your life."
Ray Bradbury

Тематично от снощи.

My greatest fear

Today in news:

.най-ужасният човек на света, който се държи като пълен задник и единственото, което искам, е да го ударя с всичката сила на света и после да му се изсмея на страданието

.най-прекрасните думи, които получаваш, точно когато имаш нужда от тях, и от единствения човек, който знае как да ги каже

21st century's yesterday

There are the things that make me happy and there are the things that don't. And then here is the middle ground with its blurred lines and issues that jump from one side to the other.

I often refer to July as my happiest 2013 month so far, and there are many reasons for that. I'd really want to name August a close second, and there are plenty of reasons for that as well. Of course, there are no new Editors - at least no newer Editors, but there is The Weight that is a very very good album and I love almost every second of it, and there are also the old Editors that are as good as always. There is my new room, the new flat, and the new people in it and outside. There are the midnight conversations that make my eyes shine, and the bus chats when we all laugh at ourselves for being stupid after 8 hours on our feet at work. Also INXS after Stevie and other wonderful people whose music I sometimes get to recognise between all the kids' crying and the people I try to avoid and not bump into.

Need You Tonight makes me a very happy girl. I don't think you need to explain yourself if Need You Tonight makes you happy.

Je me rappelle de ton sommeil

Утре е официален бургер-и-боулинг ден с колегите, което би трябвало да е забавно, така че ще видим.
В този ред на мисли, повечето хора, които ме познават, са наясно с непреодолимата ми омраза към боулинг, датираща от далечната 2005та (декември), така че перспективата за утре ме ужасява тотално. Но пък има Едитърс, защото не мога да спра да слушам The Weight. Има и среднощно търсене на табове към различни песни от албума (а съквартирантите май все още не знаят за телекастъра). Междувременно знам, че са ми разглеждали сайта и дори са стигнали до блога ми, но не знам какво би трябвало да означава това. Тези статистики ми убиват attention span-а.
Освен това имам нужда от back rub.

Trade all your heroes in for ghosts

Август е тук, тук е новият ми апартамент и пиянските разкази на съквартиранта ми от снощи, и всичкият стрес за утре. Акули и торнадота след полунощ, тъмносив лак за нокти и странни неща, които ме правят горда. Тежки неща, които носим наоколо и сглобяваме последователно, малката ми стая, която скоро ще изглежда хубава, хубава. Уикендът е безкраен, децата се губят постоянно навсякъде из департамента и плачат шумно, а след като почти се сблъсквам в нея, осъзнавам, че искам да удрям стени и да пия бързо, но успявам само да се скрия зад информационната кула и да забравя за света. Мъжът с очилата, който чака жена си, ме гледа съжалително и ми предлага дъвка. Знам, че майка ме е учила да не приемам дъвки от непознати, но му казвам благодаря и после му обяснявам как да сглоби леглото си.
Такива дни следващите две седмици, а после още две в България - за която трябва да обяснявам, че вече не е вкъщи, а е мястото със семейството и родната къща. Ако вкъщи е там, където е сърцето, България отдавна загуби.