Живеем в моно свят

Обсъждаме пътешествия и един възможен eurotrip. Говорим си за екзотични държави, скриптове и непознати езици. Смеем се на хората и се надяваме никой да не ни е чуе, никога не знаем последователността на събитията и кого да питаме за отговор. Поне разпознаваме костюмите от постерите, по случайност и пред правилните хора.
Никакъв Аран скоро.
Освен това, два месеца до предаване на портфолиото. Queue in personal project.

Music is a world within itself

Не е нужно да бъде планирано. Понякога просто се случват хубави неща, които те карат да се усмихнеш или да си припомниш някакви събития отпреди много години.
Тази вечер се появих импромпту на един гиг на биг бенда на GU и единствената причина за това беше, защото един приятел свири на саксофон (и на 15000 други неща) и защото прекалено често имаме разговора "Ти защо не си била на никой от гиговете ни? -А ти защо никога не си ме канил." И въпреки че му казах, че ще дойда днес, той пак беше изненадан да ме види. Приятно изненадан, но все пак изненадан. В интерес на истината, и аз бях изненадана, но си заслужаваше, защото той е страшно добър и е един от онези хора, които хващат нещата от въздуха и стават перфекти в изпълнението им (и въпреки че възможността той да прочете това клони от изцяло минимална до нулева, му пожелавам да намери мястото си в света, когато завърши след няколко месеца, и да получи онзи интерншип с Пиксар, защото го заслужава повече от много други хора, въпреки това да означава, че няма да го видя с години. Ако някога пак.)
А в почивката между двете части пихме бира и си говорихме за филми, презентации и сетлисти, докато пуската James Brown, Booker T и Stevie Wonder.

И докато се прибирах към вкъщи се засякох на улицата с your friendly neighbourhood Рос, с когото си говорихме за всички онези неща, за които си говорим така или иначе, но сякаш всеки път е за първи път, и всеки път е хубав. А, и неделя може би ще ходим на Arran (най-после). Което означава, че утре ще трябва да си търся waterproof everything, защото иначе ще умра от всички онези кофти неща, които ти се случват, ако не си облечен подходящо.

It's as it's always been

Исках да напиша нещо дълго и ядосано, заради неща, които станаха тази вечер, но вместо това ще напиша единствено следното:
Няма настроение, което Dead Meadow да не могат да възстановят. Сега всичко е наред и има достатъчно бира и irn bru. Освен това има безумно много работа, но в момента нямам сили да мисля за това.

Something in the way she knows

Нали всички сте чували за the best laid plans?
Ето нещо такова.
Март е странен. Не казвам, че е лош, въпреки че най-вероятно трябва да го кажа. Много неща не се случват. Или пък прекалено много неща се случват. Никога не може да си прекалено зает.
Другата седмица ще е само малко луда, но винаги е така. Филмът на Лили, а и моят собствен. Понеделник и сряда crits, работата помежду им, логото за Лили (нейното име напоследък се появява в разговорите ми по-често от обичайното). Имах малко Arran-rage, но бързо ми мина. Сега всичко е тихо и спокойно.
За утре имам планове, но дали ще стане или не - ще видим.

You'll forget all the fears in your old life

Март започва с голямо сгромолясване на спането ми.
Прах по масите и щандовете, колеги ме гледат съжалително, невъзможността ми да говоря (изобщо) в 8 сутринта, ядосани съобщения и добри хора, топла бира и хубави снимки. Понякога слънчево и може да гледаш изгрева през ъгловия прозорец на върха на стъпалата. Онази вечер, когато беше останало гадно вино, малко бира и прекалено много пластмасови чаши - беше студено в стаята и затворихме вратата след себе си, за да се стопли по-бързо. Във вторник няма откъде да си намериш храна след 12.30 вечерта.
Момчетата на работа са клоуни (а това понякога е хубаво). Не разбирам акценти и се усмихвам мило, или пък подминавам бързо. Няма значение. Не спя достатъчно. Снимката пада на земята. Плача (по-малко от очакваното). "Ach, you're grand." Символизъм и други подобни.