My forgotten thoughts drop down to the sea

Опитвам се да си ъпдейтна софтуера на телефона, което по някаква причина е много по-трудно, отколкото смятах. Тоест, не че е безкрайно трудно, ама изисква много стъпки и мултитаскинг.
Дните при сис са забавни и изморителни, и отнемат време и енергия, но завършваме деня с Уди Алън и се смеем на забавни ремарки. Преди това мислите ми летят през прозореца, забивам се в спомени и им се смея тихо. Чета книги на различни езици, а концентрацията ми за писането на дисертацията отиша по дяволите с всеки нов човек, влизащ в стаята. Сега с три нови книги на други езици, а мен ме е страх от нещата, които трябва да свърша утре.

Opening doors and pulling some strings

Днес беше изпълнен с Нели, бягаща нагоре-надолу и напред-назад, всъщност по всички оси и измерения на Глазгоу.
Работа, таксита, презентация със закъснение (което се оказа не чак толкова страшно, имало е и по-дивни it seems), разговори за Първата Световна и руските революции, разговори за чукове и дистанционни, за коне и азиатци, за акорди и пръсти, германски момчета и германска бира, червени палта и силни парфюми, несъществуващи костюми и студени пробни, реалити телевизия и Мерилин Менсън.
Сигурно и още 7000 неща, но в момента съм толкова изморена и толкова съсредоточена върху петък, че нищо друго няма значение.

Something's wrong 'cause my mind is fading

От последните 2 часа слушам editors, защото понякога няма нищо друго, което би прочистило душата ми, освен in this light and on this evening. Напълно противоположно на вчера, когато ми беше глупаво, но си пуснах battles веднага след работа и за части от секундата всичко беше отново наред.
Липсва ми Елиза, но пък тя днес ми обеща да ми изплете шал. Аз пък ще й правя серенади с ac/dc. Липсва ми гласът й и безумно къдравата й коса. Също и фактът, че бавно влизаме в сезона на греяното вино и глупавите филми, а тя не е наоколо да ги сподели.

Трябва най-после да изхвърля всичките кашони в стаята ми.

Throw all the songs we know into the sea

Китара!
Китара
Китара
Fucking tele.
От два дни подскачам на един крак и правя лупинги във въздуха, защото китарата е прекрасна, прекрасна ви казвам, а аз бавно се уча да правя звуци на нея, защото това също е прекрасно.

В други новини, днес мина добре и спокойно, правилните думи и правилните цитати; хора, които не съм виждала от месеци и месеци, говорим си тихо в библиотеката и осъзнаваме, че бързо приключваме откъм теми за разговор и си мисля как нищо не ми липсва.
In 5 years time I might not know you
In 5 years time we might not speak

А сега сън, за да стана утре за работа, да си мина смяната и да се върна при новата ми играчка, с която губя повече време, отколкото с който и да е филм.
Love love love.

*Bonus point за всички смешни/ абсурдни неща, които се случиха миналата седмица.

Too much choice

Пия много irn bru и ме болят краката. Всъщност ме болят всички съществуващи мускули, дори няколко, за които не предполагах, че съществуват. Всичко от брадичката надолу.
Сънят никога не е достатъчен, особено последните няколко седмици. Мисля, че ми трябва още малко време да вляза в крак с програмата си, но засега всичко изглежда, че е под контрол. Дори гледах изоставени сгради, с които да работя за personal project-a ми. Което ми напомни нещо:
Не мисля, че хората обръщат толкова внимание на стари сгради, а има толкова толкова прекрасни. Това се отнася за всеки един град по света. Дори Бургас. София със сигурност.
Сега наваксване на сън за десетилетие напред. Може би буквално. Може би не. (Това трябваше да се случи още вчера, но и най-добрите планове се провалят понякога.)

Do you think I'm special? Do you think I'm nice?

Не съм имала презентации от поне 5 месеца. Не че съм забравила как се правят и какво трябва да кажа, но има някаква тръпка в концепцията, че това е презентация номер 1 (от 4) за тази година и как това нещо трябва да е близо до перфектното, защото ще е част от официалното ми degree портфолио.

Иначе последните няколко дни си мисля само колко много завиждам на Рос и други хора, че нещата, които правят, общо взето изискват те да бъдат навън или да правят някакви неща, които в крайна сметка ще видят сътворени. От много време повтарям едно и също, колко досаден може да бъде моментът, когато осъзнаеш, че този проект - колкото и хубав да изглежда на 3D, никога няма да бъде построен наживо. Уни, yo.

А и още един deadline тази седмица, този път за дисертацията, и разговори и идеи за филми, разкази и рисунки. Личният ми проект, на който всички се смеят, но аз ще направя, защото така или иначе се дипломирам след 8 месеца, I prefer to graduate with a bang.

Tonight we sail to the edge of the world

Highlights от вчера: шумни разговори в студиото и още по-шумни в sleazies. Най-хубавата картичка на света ме кара да се усмихвам широко. Разговори за Хъбъл и шоколад, за хора, които не са наоколо, за лекции и дисертации, проекти, изложби, алкохол, родители, родители на родители, познати хора, познати градове, целия свят.

Top highlight от снощи: Sleepy Silver Door по средата на разговор, който не помня много добре, защото мислите ми прехвърчаха между песента и думите ни. Няма нищо по-прекрасно от случайни хубави неща, случващи се целия ден.

И предвид последните няколко рождени дни, този дойде като глъдка свеж въздух.
И така, вече съм на 22. Никаква друга промяна.

Here's a toast, a life as a ghost is better than most.