We're doing oh the best we can

Ако съсредоточа поне част от енергията си, която изхабявам за рандъм глупости, в нещо полезно, може би в един момент ще си дооправя стаята, ще сканирам остатъка от 15000 снимки от лятото, ще се сетя да напиша на всички хора, които искам да видя, че съм си вече тук, ще довърша поне още два разказа и може би дори ще си довърша книгата. Или дори ще довърша полу-голата мацка с Death Star на раменете, която си седи така от крайно странната коледна ваканция 2010.
А сега като се замисля, че можех да се готвя за интервюта за работа или да си оправям CV-то, направо ми се плаче. Освен това нямам паспорт, което пък е много забавно.
И шоколад след полунощ винаги е било и винаги ще си остане лоша идея, когато нямам среднощни проекти, но никой не ми е виновен.
Предполагам, че в 3 сутринта има логика да спя, обаче логиката не ми е силната черта последните няколко дни. Питайте всички хора, с които водя разговори в 6 сутринта.
А Battles са наистина прекрасни, въпреки и всъщност летни, но това се разбира само ако си имал възможността да слушаш Ice Cream, докато ядеш сладолед и вървиш в 10 вечерта нагоре по главната улица към морето.

Fearless on my breath

Взех спонтанното решение, че искам да разработя всичките разкази, които някога съм писала и които са били прочетени от прекалено много хора. Преди няколко дни случайно се зачетох в един от тях, един от най-любимите ми, в който един от главните герои има зелени очи и следва две висшета - "някакво инженерство" (цитат) и фотография. Това съм го писала преди 4 (5?) години, а когато го прочетох за първи път от много време се засмях и реших, че е абсурдно.
А след това в друг - работното място в ъгъла на стаята и червеният диван срещу големия телевизор. Такива съвпадения малко ме плашат всъщност. Имам още три, до които не съм стигнала все още, и ми е интересно какво ще съм предсказала там.
Впрочем вече времето няма значение, почти не съществува като конкретно понятие тук, особено като си лягам, когато вече е светло навън и не преди да съм провела поне един разговор за живота и вселената. Освен това е малко объркващо, когато трябва да мислиш в 4 различни часови зони едновременно.

Just try to see in the dark

Мразя последните няколко дни.
Мразя ги от дъното на душата си, не само, че са ми черни пред очите, ами и е от онова синтетично идеално черно, което не отразява абсолютно никаква светлина.
Не ми харесваше как сменях прозорците непрекъснато напразно. Не ми харесваше как ме валя, не ми харесваше как се протягах към телефона си, за да му напиша какво е станало току-що, само за да се сетя, че това няма как да стане. Не ми харесваше отношението на някои хора, не ми харесваше държането на други. Не ми харесва как не мога да направя нищо от нещата, които искам. Не ми харесва, че не съм си на мястото в момента и че имам нужда от едно малко пътуване нанякъде.
Всъщност съм си на мястото, но все пак имам нужда да отида някъде за ден или два, за един уийкенд, да лежа на поляна и да чета. Или просто да лежа.
Искам да пренеса дивана в антрето, искам да го накарам да изчезна само като си помисля за това.
Искам синините ми да изчезнат, за да не мисля за тях всеки път, щом се видя в огледалото.
Искам веднъж да не ми се наложи да мисля за пари. Да знам, че имам някакви за всеки случай и за наема например, и да си печеля сама някакви, за да мога да излизам по-често от веднъж на два месеца, да не ям навън само по Коледа и да мога да си купя всичките филми на Вим Вендърс (които сега са намалени, да, обаче в един момент ще престанат да бъдат).

Искам просто да гледам филм, това е всичко.

And the world turns around

Някакви сууууупер странни неща се случват последните дни около мен, сериозно.

Дори сега щях да обяснявам някакви отвеяни истории за книгата, която чета в момента, или за всичките песни stuck on repeat целия уийкенд, но не. Не мога, сериозно.
Впрочем, утре трябва да изпера.
И да отида до всичките места на света, да си избера нов броудбанд и нов телефон, да се махна от Т-мобайл (spoilers!), да се видя с разни хора, да изпратя разни писма и да си направя CV-то.
И ток.
Май е това.

Guilt smeared across your lips

Тази вечер се стъмни по-рано от обикновено. През целия ден беше мрачно и духаше сковаващ вятър, и преминаването от ден в нощ се случи по-скоро незабелязано от хората.

Очите ми си смениха цвета няколко пъти от неделя насам, за да се спрат на обичайното зелено през деня и бледо сиво през нощта. Събудих се няколко пъти сутринта, преди да стана окончателно малко преди обяд. Разгледах пощата, обсъдих със съквартирантката ми нещата, които трябва да направим по апартамента, прибрах се в стаята ми и повече не излязох оттам чак до късния следобед.

Всичките часове се местих от едно място на друго, първо на леглото, после на малкия диван и на работния стол, после пак на леглото. Четях, пишех, спомнях си неща - думи и погледи, докосвания, песни и шумен смях, заглушаван от шумна музика. Всички снимки, закачени по вратата и всички, които ще бъдат над леглото ми в някакъв бъдещ момент, те ми напомнят думите на любимата ми К., която не успях да видя това лято, но един ден ще - и ще сме шумни и весели, и ще спрем времето, за да се радваме на морето/ в някаква паралелна вселена.

Right time to get away

Стоя с неохота под горещия душ, а в главата ми се въртят много песни и филми, и цитати; всичко наведнъж. Това със синините и падането от леглото стана някакво клише. Пия по-малко течности, отколкото трябва, а навън не е лятно. И вкъщи не ми е лятно, но и това ще мине, когато малко следобедно слънце нахлуе през прозореца в стаята ми.
Винаги всичко минава.
Записите за филма ми не съществуват вече, а това изобщо не помага. Не успявам да напиша нищо, не успявам да рендирам. Но не успявам и да се натровя с картофите, които се оказват недопечени, което всъщност е добре.
И ако можех, сега щях да цитирам Карлота, която днес ми каза много много хубаво нещо, което ме накара да се засмея с глас. Само че не мога, защото 1. е прекалено нецензурирано и 2. трябва да е последвано от няколко страници дописки и обяснения, което пък изобщо няма да се случи, защото някои неща трябва да си останат скрити в черепните кухини на правилните хора, където им е мястото.

Накратко, раменете ми са схванати и чакам потвърдителен мейл от може би новата ми съквартирантка от Париж, освен това ми е малко хладно.

However long I stay

Последната седмица започвах един пост, много пъти, но винаги се отказвах по средата.

Вече отново в Глазгоу, хем слънчево и хем дъждовно. Вкъщи. Вкъщи тук, а там е вече "нагости". Правя разни проекти за разни хора, Friday Friday, хайде да не цитирам песента точно сега, а уикендът ще е дъждовен, всичко обаче е ок, дори без северни тропически плажове. Наистина.