Мразя последните няколко дни.
Мразя ги от дъното на душата си, не само, че са ми черни пред очите, ами и е от онова синтетично идеално черно, което не отразява абсолютно никаква светлина.
Не ми харесваше как сменях прозорците непрекъснато напразно. Не ми харесваше как ме валя, не ми харесваше как се протягах към телефона си, за да му напиша какво е станало току-що, само за да се сетя, че това няма как да стане. Не ми харесваше отношението на някои хора, не ми харесваше държането на други. Не ми харесва как не мога да направя нищо от нещата, които искам. Не ми харесва, че не съм си на мястото в момента и че имам нужда от едно малко пътуване нанякъде.
Всъщност съм си на мястото, но все пак имам нужда да отида някъде за ден или два, за един уийкенд, да лежа на поляна и да чета. Или просто да лежа.
Искам да пренеса дивана в антрето, искам да го накарам да изчезна само като си помисля за това.
Искам синините ми да изчезнат, за да не мисля за тях всеки път, щом се видя в огледалото.
Искам веднъж да не ми се наложи да мисля за пари. Да знам, че имам някакви за всеки случай и за наема например, и да си печеля сама някакви, за да мога да излизам по-често от веднъж на два месеца, да не ям навън само по Коледа и да мога да си купя всичките филми на Вим Вендърс (които сега са намалени, да, обаче в един момент ще престанат да бъдат).
Искам просто да гледам филм, това е всичко.
No comments:
Post a Comment