Взех спонтанното решение, че искам да разработя всичките разкази, които някога съм писала и които са били прочетени от прекалено много хора. Преди няколко дни случайно се зачетох в един от тях, един от най-любимите ми, в който един от главните герои има зелени очи и следва две висшета - "някакво инженерство" (цитат) и фотография. Това съм го писала преди 4 (5?) години, а когато го прочетох за първи път от много време се засмях и реших, че е абсурдно.
А след това в друг - работното място в ъгъла на стаята и червеният диван срещу големия телевизор. Такива съвпадения малко ме плашат всъщност. Имам още три, до които не съм стигнала все още, и ми е интересно какво ще съм предсказала там.
Впрочем вече времето няма значение, почти не съществува като конкретно понятие тук, особено като си лягам, когато вече е светло навън и не преди да съм провела поне един разговор за живота и вселената. Освен това е малко объркващо, когато трябва да мислиш в 4 различни часови зони едновременно.
No comments:
Post a Comment